Създаване на ТКЗС-то в с. Черешовца
/разказано от един от онователите му-Филдан Михайлов/
На 6 Февруари 1958 година, на общо събрание на селото се създава ТКЗС- трудово- кооперативно- земеделско стопанство в село Черешовица. На събранието е избран управителен съвет, който да се занимава с управлението и развитието на земеделското стопанство в селото.
Първият колектовен орган, който е бил избран се е състоял в следния състав:
За председател е бил избран Камен Лазаров, който е управлявал за периода 1958-1960 година.
- Камен Лазаров- Председател
- Кирил Цеков- главен счетоводител
- Георги Стефанов- член на управителния съвет
- Йордан Колов- Председател контролен съвет
- Яким Петров- член на управителния съвет и бригадир
- Филдан Михайлов- бригадир
- Никола Зарков- бригадир
- Георги Харалампиев- касиер
- Филдан Митов- член на управителния съвет
Всички кандидат-членове на новоизграденото ТКЗС, подават молби за членство, в които са описали всичките си имоти, като земя, гори, животни и други инвентари и са ги предали доброволно в ТКЗС-то.
Оценителна комисия е проверявала инвентара, измервала земите и теглила животните, с които вече новоприетите членове постъпили в ТКЗС-то.
Хората са имали право да си оставят са собствено ползване :
- 5 броя овце,
- 1 крава или 1 коза.
Членовете на ТКЗС / Трудово- кооперативен земеделски съюз/ са се трудили в стопанството, като са се грижели за ливадите, нивите, животните.
Имало е няколко назначени бригадира:
- Полевъден бригадир, който се е занимавал само с производството от засетите площи , косенето на ливадите и овощните дръвчета.
По това време в ТКЗС –то на с.Черешовица се е сеело жито, царевица, много картофи са се отлеждали. Богатият на орехи регион е носел много приходи за ТКЗС, както и многообразието от сортове ябълки. По това време в района на с.Черешовица е имало повече от 36 сорта ябълки. Най- известните между тях са Джонатанка, Черешовка и други.
Всички придобивки са се използвали за задоволяване нуждите на кооператорите, като за целта вместо парично заплащане, са получавали продукти в натура, а останалата част се е изолзвала за нуждите на ТКЗС.
След създаване на ТКЗс в с.Черешовица, управителния съвет е взел решение да се въведат нови култури за производство в него.
Това са били ягоди и малини.
Още в ранната 1958 година са засадени над 250 декара ягоди, в различни местности около селото. Получената продуция от ягоди се е реализирала в консервните фабрики в градовете Лом, Бойчиновци, Боровци и в целия регион, където е имало необходимост.
Производството на ягоди продължило около 15 годни, но намаляването на работната ръка в селото, довело до закриване на производството на тази култура.
Около 1960 година се засаждат първите сортове малини в местноста „Тършата“ около 60 декара. Най- известен сорт малини за това време е сорта „Рубин“, който намерил добра почва в района.
Голямо количество от интензивните култури се използвали за задоволяване потребностите на населението в региона, като са се продавали на вътрешния пазар. Такива са малини, ягоди, орехи, ябълки, джанки много други, отглеждани от членовете на ТКЗС-то.
- Животновъдния бригадир се е занимавал с с отглеждането и размножаването на животните, приети в новообразуваното ТКЗС.
По това време в ТКЗС-то е имало към 110 овце, около 30 кози и около 30 коне.
За да се развъдят по- бързо овцете в стопанството, при раждането на агнетата са се оставали всички женски за възпроизводство и само мъжките са се използвали за други цели. Така, само за няколко години, възпориводството на овцете достигнало до 1700 глави.
Наличието на толкова много овце, образувани в няколко стада довело и до други, допълнителни изисквания. Необходимостта от повече млекодобив, увеличаване на раждаемоста е било важно условие за подобряване дейноста на стопанството. Тъгнало се към търсене на нови породи овце с по- добри показатели.
Много години минали в различни експерименти за подобряване на местната порода овце, но млеконадоя не успява да се увеличи и си останал среднодневно около 300 милилитра на ден. Раждаемостта била слаба- не повече от едно агне, както и ръста на овцете- около 30-35 килограма за овца.
Кръстоската на Черноглава плевенска овца, с реплянска овца и стара месна порода на Дива Слатина, с местните кочове, довело до невероятно подобряване на породата Нова Черешовска овца, с която порода от 300 мл среднодневно мляко на ден, се вдигнала на 1300 мл мляко на ден. Другият добър показател е увеличаването ръста на овцете- от 35 кг на овца стигнало до 70 кг на овца.И най- важното подобрила се и раждаемоста на овцете.
За тази си заслуга Филдан Михайлов е награден със златен Орден на Труда през 1980 година.
Млякото, което се е получвало от овцете, се е предавало в местната мандра за производство на сирене и кашкавал- едни от най- добрите в района и България.
ТКЗС е имало и впрегатен добитък- волове, които стигнали до 30-40 глави за целия период и които се използвали първоначално за сваляне на дърва от гората, както и за оран на нивите, които се сеели от стопанството.
ТКЗС е имало и стадо крави, които с времето се увеличили до 50-60 глави. Те се изполвали главно за възпроизводство и млеконадой.
За съжаление, с напредване на годините, хората в селото започнали драстично да намаляват и свиването на работна ръка довело до закриване на тези отрасли в стопанството.
ТКЗС-то получава
– Първа награда, още в далечната 1964 година, за най- много набрани малини в страната.
– Първо място в окръга за добив на ябълки
Филдан Михайлов многократно е награждаван с медали и значки за добив на малини, ябълки и много други.
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ТКЗС с.Черешовица от създаването му до края:
1.Камен Лазаров- 1958- 1960 година
2.Яким Петров- 1961-1964 година
3.Филдан Михайлов- 1964-1990 година
4.Спас Васов -1990-1991 година и следва закриване на ТКЗС
