Създаване на ТКЗС-то в с. Черешовца

/разказано от един от онователите му-Филдан Михайлов/

На 6 Февруари 1958 година, на общо събрание на селото се създава  ТКЗС- трудово- кооперативно- земеделско стопанство в село Черешовица. На събранието е избран управителен съвет, който да се занимава с управлението и развитието на земеделското стопанство в селото.

Първият колектовен орган, който е бил избран се е състоял в следния състав:

За председател е бил избран Камен Лазаров, който е управлявал за периода 1958-1960 година.

  1. Камен Лазаров- Председател
  2. Кирил Цеков- главен счетоводител
  3. Георги Стефанов- член на управителния съвет
  4. Йордан Колов- Председател контролен съвет
  5. Яким Петров- член на управителния съвет и бригадир
  6. Филдан Михайлов- бригадир
  7. Никола Зарков- бригадир
  8. Георги Харалампиев- касиер
  9. Филдан Митов- член на управителния съвет

Всички  кандидат-членове на новоизграденото ТКЗС, подават молби за членство, в които са описали всичките си имоти, като земя, гори, животни и други инвентари и са ги предали доброволно в ТКЗС-то.

Оценителна комисия е проверявала инвентара, измервала земите и теглила животните, с които вече новоприетите членове постъпили в ТКЗС-то.

Хората са имали право да си оставят са собствено ползване :

  • 5 броя овце,
  • 1 крава или 1 коза.

Членовете на ТКЗС / Трудово- кооперативен земеделски съюз/ са се трудили в стопанството, като са се грижели за ливадите, нивите, животните.

Имало е няколко назначени бригадира:

  • Полевъден бригадир, който се е занимавал само с производството от засетите площи , косенето на ливадите и овощните дръвчета.

По това време в ТКЗС –то на с.Черешовица се е сеело жито, царевица, много картофи са се отлеждали. Богатият на орехи регион е носел много приходи за ТКЗС, както и многообразието от сортове ябълки. По това време в района на с.Черешовица е имало повече от 36 сорта ябълки. Най- известните между тях са Джонатанка, Черешовка и други.

Всички придобивки са се използвали за задоволяване  нуждите на кооператорите, като за целта вместо парично заплащане, са получавали продукти в натура, а останалата част се е изолзвала за нуждите на ТКЗС.

След създаване на ТКЗс в с.Черешовица, управителния съвет е взел решение да се въведат нови култури за производство в него.

Това са били ягоди и малини.

Още в ранната 1958 година са засадени над 250 декара ягоди, в различни местности около селото. Получената продуция от ягоди се е реализирала в консервните фабрики в градовете Лом, Бойчиновци, Боровци и в целия регион, където е имало необходимост.

Производството на ягоди продължило около 15 годни, но намаляването на работната ръка в селото, довело до закриване на производството на тази култура.

Около 1960 година се засаждат първите сортове малини в местноста „Тършата“ около 60 декара. Най- известен сорт малини за това време е  сорта „Рубин“, който намерил добра почва в района.

Голямо количество от интензивните култури се използвали за задоволяване потребностите на населението в региона, като са се продавали на вътрешния пазар. Такива са малини, ягоди, орехи, ябълки, джанки  много други, отглеждани от членовете на ТКЗС-то.

  • Животновъдния бригадир се е занимавал с с отглеждането и размножаването на животните, приети в новообразуваното ТКЗС.

По това време в ТКЗС-то е имало към 110 овце, около 30 кози и около 30 коне.

За да се развъдят по- бързо овцете в стопанството, при раждането на агнетата са се оставали всички женски за възпроизводство и само мъжките са се използвали за други цели. Така, само за няколко години, възпориводството на овцете достигнало до 1700 глави.

Наличието на толкова много овце, образувани в няколко стада довело и до други, допълнителни изисквания. Необходимостта от повече млекодобив, увеличаване на раждаемоста е било важно условие за подобряване дейноста на стопанството.  Тъгнало се към търсене на нови породи овце с по- добри показатели.

Много години минали в различни експерименти за подобряване на местната порода овце, но млеконадоя не успява да се увеличи и си останал среднодневно около 300 милилитра на ден. Раждаемостта била слаба- не повече от едно агне, както и ръста на овцете- около 30-35 килограма за овца.

Кръстоската на Черноглава плевенска овца, с реплянска овца и стара месна порода на Дива Слатина, с местните кочове, довело до невероятно подобряване на породата Нова Черешовска овца, с която порода от 300 мл среднодневно мляко на ден, се вдигнала на 1300 мл мляко на ден. Другият добър показател е увеличаването ръста на овцете- от 35 кг на овца стигнало до 70 кг на овца.И най- важното подобрила се и раждаемоста на овцете.

За тази си заслуга  Филдан Михайлов е награден със златен Орден на Труда през 1980 година.

Млякото, което се е получвало от овцете, се е предавало в местната мандра за производство на сирене и кашкавал-  едни от най- добрите в района и България.

ТКЗС е имало и впрегатен добитък- волове, които стигнали до 30-40 глави за целия период и които се използвали първоначално за сваляне на дърва от гората, както и за оран на нивите, които се сеели от стопанството.

ТКЗС е имало и стадо крави, които с времето се увеличили до 50-60 глави. Те се изполвали главно за възпроизводство и млеконадой.

За съжаление, с напредване на годините, хората в селото започнали драстично да намаляват и свиването на работна ръка довело до закриване на тези отрасли в стопанството.

ТКЗС-то получава

–  Първа награда, още в далечната 1964 година, за най- много набрани малини в страната.

–  Първо място в окръга за добив на ябълки

Филдан Михайлов многократно е награждаван с медали и значки за добив на малини, ябълки и много други.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ТКЗС с.Черешовица от създаването му до края:

1.Камен Лазаров- 1958- 1960 година

2.Яким Петров- 1961-1964 година

3.Филдан Михайлов- 1964-1990 година

4.Спас Васов -1990-1991 година и следва закриване на ТКЗС