Венцислав Любенов Каменов- това е пълното име на един прекрасен, самоук дърворезбар, но хората го познават като Венчо или Вени и така го наричат.
С широко сърце, вечно цъфнала усмивка на лицето му, добродушен като човек, всеки може да го види забързан я към кошарата с овцете, я към зеленчуковата градина или до поредната ливада да накоси сенце за животинките. А от ранни зори и следобяд до късни доби, нарамил торбичката, Вени повежда овце и козички на паша, които гледа като малки деца.
Впечатлява се от различки дървени плоскости, които грижливо събира и зимата, когато навън падат тежки снежинки, неговото въображение ги претворява в красиви икони, разнообразни маски и малки пластики.
Започнал преди много години, още в казармата, макар и на шега, усетил, че дървото има живот и може да го преобрази така както го усеща.И така започва.
Минават много години, в които не намира време и вдъхновение за малкото си хоби. Но откакто се е върнал отново в Черешовица, не пропуска да поседне и излее вдъхновението си върху някое парче дърво, което оживява под неговите пръсти.
И така с времето се раждат една по една малки, красиви пластики, чудесни маски, нежни икони, окичени по стените на дома му и радващи окото.
