На 18 Февруари, 2013 година в село Черешовица се проведе изнесена приемна от народните представители на ПП Герб .
На нея дойдоха народния представител на ПП Герб от Берковица г-н Петър Якимов, народния представител на ПП Герб от Монтана г-н Златко Тодоров, кметът на гр. Берковица- г-жа Димитрина Каменова, Зам. Областен Управител, директори на дитекции по Социално подпомагане и заетостта.
Дойдоха много хора да чуят управляващите, а също така да споделят болките и проблемите, които ги вълнуват.
Събранието откри кметът на гр.Берковица г-жа Димитринка Каменова, след което кметския наместник на село Черешовица Петранка Трифонова,в задълбочен анализ систематизира най- наболелите проблеми на селото и нуждата от спешното им решаване.
Един от тях е ПИТЕЙНАТА ВОДА.
Питейна вода не е годна за пиене. Това показват изследванията на РИОКОС Монтана.
Друг тежък проблем , отново свързан с водата, е ВОДОПРЕНОСНАТА СИСТЕМА.
За изминалата 2012 година са викани аварийни екипи, за периода Юли- Август, само за един участък повече от 15 пъти. Въпросът е поставен и в Кметство Берковица, идва комисия, която да направи оценка, имаме обещания за отпускане на финансови средства за ремонт на този участък, който е около 200 линейни метра.
Също така важен за селото ни проблем е РЕМОНТ НА ПЪТЯ/ участъка Котеновци-Черешовица/.
Пътят в посоченият участък е в ужасно състояние. За съжаление с времето той не се подобрява, а продължава да се руши и дупките след всяка зима никнат като огромни кратери.Тук автобуси от Монтана идват само в петък и неделя вечер. От Берковица са 4 пъти седмично. Оценявам трудностите, които има държавата към момента, зная, че не е никак лесно да се заделят средсва за малък и краен район като нашият, но ако пътят продължава да се руши, то и този транспорт ще откаже да идва, колкото и нарядко да е той. А за сега той е единственият ни начин за предвижване и връзка с останалия свят
Много съществен проблем за селото ни е СТОЛА КЪМ СОЦИАЛНИЯ ПАТРОНАЖ.
Жителите в нашето село , освен малко, са и на пределна възраст. Някои от тях са самотно живеещи, не могат да се грижат сами за домакинството си и ползват услугите на стола към Социалния патронаж. А със затварянето на стола, ние обричаме тези хора и без това трудното им състояние.Столът към социалния патронаж има социална функция, дотирана от държавата и не бива хората да се лишават от придобивка, която са ползвали години наред като се затвори стола.
Важен проблем, който търси своята спешност е и ТРАЙНАТА БЕЗРАБОТИЦА.
Въпреки малкото хора, които живеят на село, има няколко, които не са пенсионери и са трайно безработни. Липсата на каквито и да е приходи за елементарен начин на живот води до отчаяние, а гладът принуждава някои да влизат в необитаемите домове да търсят храна и консерви. Това създава много неприятности и страх в останалата част от живущите в селото.
И друга необходимост, която се опитваме да решим е СЪСТОЯНИЕТО НА ЦЪРКВАТА.
Както всяко християнско село и ние си имаме малка църква, където хората се събират в добри и лоши дни. За съжаление в нашата църка това вече е невъзможно да се направи. Църквата ни е построена в далечната 1936 година. Хората в селото са вярващи и на всеки празник цялото село се е събирало в църквата. От 2000 година църквата е затворена за посещение, тъй като от дъждовете покрива тече, гредите са изгнили и от тавана падат цели части. През годините е правен лек, козметичен ремонт на покрива, който не е довел до отстраняване на нанесените щети.Имаме спешна необходимост от цялостен ремонт на покрива и тавана, за да може храма отново да бъде отворен и работи по предназначение.
След казаното от Кметския наместник , много от жителите дебатираха по изказаните проблеми.
Получихме устни обещания за спешно разглеждане ремонта на водопроводната мрежа, както и обещание от Кметицата на Берковица за временно запълване на дупките в участъка Котеновци- Черешовица, и ГОЛЯМО обещание за цялостен ремонт на пътя през 2014 година с поставяне на асфалт по целия път, а не закърпване на съществуващите дупки.
Хората получиха обещание от Кмета на Берковица да намери начин за решение и със стола към социалния патронаж, като намери транспорт, който да извозва храната за нуждите на хората.
След приключване на срещата, хората си тръгнаха с нова надежда, че нещо може да се промени и за тях за добро… или……….както винаги…. до сега…..