Благовещение
П.Яворов
Прохладен лъх от ангелско крило, о ангел, о дете, зефирен лъх от ангелско крило сред зной облъхва моето чело; отпаднал ме лелее нежен сън… Зора се зазорява вън. Мелодия неземна сред нощта, о песен, о дете, мелодия вълшебна сред нощта лелее и приспива мисълта: зора се нова зазорява вън и празничен се носи звън. Душата ми тъгува и мълчи, о сълза, о дете, душата ми бленува и мълчи – и тихо капят сълзи от очи: аз слушам празнично тържествен звън през утрен сън, уви, през сън…..