Парасекева, или Петка, както я наричат в България, е родена в Одринска Тракия. Живяла е през втората половина на X век.
Според житията й, още десет годишна Петка чула в храма гласа на Иисус Христос: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста и да Ме последва! Толкова малка, решила да се посвети на вярата!
Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол / Цариград/,като дълго време прекарала в пост покрай усамотения храм „Покров Богородичен“ в Ираклия. След пет години, тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. На това място, Петка живяла дълги години. Прдусещайки смъртта си, тя се завърнала в родното си място – Епиват, през Цариград, и се заселила в храма „Свети Апостоли“, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало живи нейни роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието, дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което Света Петка била в царски одежди и заобиколена от Христови войни. Тя помолила да извадят мощите й, които били пренесени в църквата „ Свети Апостоли“ в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на Света Петка, довели до появата на култ към нея, което било описано от неизвестен местен книжовник. Света Петка е известна главно в пределите на византийска Тракия.
След битката при Клокотница цар Иван Асен II изискал мощите й от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било тържествено пренесено в столицата Търново. Още по времето на цар Иван Асен II било съставено нейното българско житие, като бил написан и разказ за пренасяне на мощите й в Търново.
Мощите на Света Петка многократно са премествани на различни места. От 1641 година, те се намират в катедралата на град Яш, Северна Румъния. Легенди разказват за чудодейните изцеления, извършени от мощите й. Сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Според народа ни дори молитвата към Света Петка помага. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек. Не само мощите й имат чудодейна сила. Една легенда от Западна България разказва, че Света Петка намерила подслон в пещера близо до град Трън. Преследвала я цяла потеря друговерци, но тя успяла да избяга. Носела със себе си малка торбичка брашно. В пещерата запалила огън и омесила хляб. Докато седяла в пещерата, забелязала, че има и друг вход. Когато преследвачите й все пак я открили, светицата излязла през тесния процеп в скалите. Останали следи от стъпките й, както и питката, която на часа се вкаменила. В пещерата сега има параклис. А за водата, която се стича по стените, местните хора казват, че е лековита.
