Кога, как и защо е възникнал курбана/ оброка, какъв е ритуала при извършване на оброка, какво трябва да се носи на Оброка
Още от най-дълбока древност хората започнали да принасят жертви на Бога, за да изразят своята благодарност за получените от Него благодеяния или за прошка на сторените от тях грехове. Така идеята за жертвата пред лицето на Бога е проникнала във всяка религиозна система на земята.
В различните религии жертвоприношението присъства по различен начин. На божествата се предлагат както кръвни (животни и хора) така и безкръвни (плодове и цветя) жертви. Но главното във всички тях е изразяването на почит и преклонение пред Създателя на света.
Един от най-осезаемите изрази на тази жертва пред Бога в обредния живот на християните по нашите земи е даването на оброк или курбан.
В българския език думата „курбан” навлиза от арабския през турския език. Еврейската дума „кубан” означава: 1. доброволно дарение – в Синодалния превод на Библията думата „курбан” е преведена с „принос”; 2. кръвна или безкръвна жертва (жертвоприношение) принесена по усърдие .
Днес под думата „курбан” разбираме, частна или обществена доброволна жертва пред Бога, която може да бъде както кръвна така и безкръвна; самото жертвоприношение на жертвеното животно и съпътстващата го обредна трапеза.
Равносилно на „курбан” в българския език е понятието „оброк”. Тази дума има древнобългарски произход. В религиозен аспект думата означава обричане, обещание, молитва (просителна или благодарствена) към Бога, даване на веществен израз на просбата към божеството.
Курбан/оброк е лична или обществена, доброволна жертва пред Бога, която може да бъде както кръвна така и безкръвна, давана най-често в изпълнение на някаква просба или като излаз на благодарност.
Курбанът може да бъде само и единствено външен начин за изразяване на нашите чувства, на нашето молитвено настроение и смирение пред величието на Бога изразяване на нашата благодарност за сторено благодеяние.
Смисълът на курбана, който се извършва в православната църква не е в проливането на нечия кръв, а в доброволното пожертване на нещо твое в името на едно по-висше благо.
В средновековието е съществувал такъв схоластичен спор: „Имат ли животните душа или нямат.” Този спор продължил дълги години и ако в началото по-голяма част от учените смятали че животните имат душа – противно на повествованието на Библията; то в края се стига до правилния извод, че Бог не ги е дарил с такава Божествена частица и следователно те не могат да имат претенцията за носители на душевност, която се среща единствено у човека.
В Православната църква се извършват курбани във връзка с различни събития от живота на християните – радостни или тъжни.
Местата където се извършва курбана са най-разнообразни и зависят от това дали той е обществен или частен. У нас съществуват специални места наречени оброчища, които се отбелязват с поставяне на кръст или паметен камък. Това са местата където някога е имало храм или манастир и по традиция завещана ни от дедите на определен ден от това място отправяме молитва та Бог да благослови делата ни. В този ден се прави народна трапеза и водосвет.
Курбаните най-често са свързани с големите християнски празници (Петковден, Димитровден, Никулден, Йордановден, Ивановден, Атанасовден, Гергьовден, Спасовден, Илинден и т.н.) и се посвещават на светеца покровител на определен човек, семейство, род, махала, населено място или междуселски. Денят, в който ще бъде извършен курбана е в пряка зависимост от повода.
Старозаветната жертвена система е оказала силно влияние върху народната традиция за жертвените животни, които се принасят в курбан. Това са: теле, овен, овца, шиле, агне; но може да бъде и петел, кокошка, гургулица, гълъб.
Когато курбана е обществен или животното е голямо – теле овен овца; се насичат на късове и се приготвя курбан-чорба
Меси се и обреден хляб с шарки (хляб без шарки не е обреден и не се кади – според народната традиция). На курбана обикновено се приготвя и „коливо” – варено жито с мед или захар.
В избрания ден жертвеното животно се води на оброчното място. Изкопава се дълбока трапчинка и се заколва. Кръвта му трябва да изтече в трапчинката, след което тя се заравя
След кухненското приготвяне – животното тябва да бъде занесено в храма. Свещеникът след обикновеното начало, прочита молитвата „Господи, Който всичко си направил с думата си”. Благославя донесените ястия, прекадява ги и изпява тропара „Богатий обнищаша”; след което прочита отпуста. Ако свещеникът ще извършва и водосвет – купа с вода и китка от чемшир, здравец и босилек.
Различни и многостранни са проявленията на религиозното чувство у хората. Курбана е една от най-древните религиозни практики, чието начало можем да търсим в зората на човечеството и които трайно са се съхранили в народната обредна традиция благодарение на силната осезаемост на предлаганата жертва и огромната съпричастност по време на нейното принасяне на Бога. Всеки, които принася курбан не бива да забравя, че това е религиозен ритуал, а не безмислено езичесно пиршество. Осъждайки онези практики, при които на курбанасе гледа като на пир, в пълното отсъствие да каквото и да било молитвено или религиозно настроение. Ето защо, Църквата напомна че наравно с традиционното извършване на курбана (като доброволна материална жертва породена от нашата благодарност пред Бога и преклонение пред Неговото величие) сме длъжни като християни пред лицето на Бога да полагаме и такива жертви като нашето смирение, човеколюбие, жертвоготовност, гостоприемност, добротворство и любов. Всичко това обаче трябва да се върши с чисто сърце и вяра в Бога.
Какво се носи за курбан.
1. Жертва – теле, овен, агне, пиле (кокошка, петел);
2. Питка;
3. Бутилка вино
4. Сол или бутилка олио – връщат се след ритуала в къщи;
5. Мед;
6. Плодове;
7. Сладки, бонбони – не са задължителни;
8. Пакет брашно – в някои краища на България.
Извадката е взета от оброк – КООРДИНАТОР ЗА ПРАВОСЛАВНА ИНФОРМАЦИЯ
