Легенди за възникването на село Черешовица

Разказът на Серафим Горанов Младенов/ Фино/- есента на 2013 година в Черешовица

Разказ за основаването на селото.

Казах му какво е станало и заръката на учителите ми и той започна да ми говори:

-Че техния род е дошъл от Тетевен. Те се занимавали там с резбарство, със стугарство, дървообработване. И като всички българи те са държали на рода си. Не са искали да дават своите чада на турците, а турско робство е било  в голямото си настъпление, обхванало целия балкански полуостров и особено България. И някакъв си валия ли е бил, паша ли е бил, който е бил знатен на града от турците, е харесал дъщерята на тоя човек. Те са били няколко братя и една дъщеря. И те не са искали да я дадат на турчина, и той няколко пъти е заръчвал, това ми говори дядо ми, давам неговите думи.Не се искали да я дадат.

Говорили че тя е болна, че тя е грозна, ей такива неща и така след седмица две ли,решава и им казва,  ако не я доведат решава и им казва, че ако не я доведат в еди кавъв си срок там на конак ли, какво е било, сигурно някаква канцелария на тоя, който е бил владетеля, то той ще я вземе сам. И нейния брат, който се казва Тричко, решава да защити името на сестра си и решава да извърши убийство. До тогава са живели мирно, скромно, не се е чувало нищо лошо за тях и за да я защити е имало само един начин, да извърши убийството. Облича се като жена в дрехите на сестра си, запасва се да не се вижда дрехите му, запасва нож под себе си, минава покрай охраната, тогава турците  не са обръщали особено внимание, особено към жените да ги задяват,минава, казва че отива при главнокомандващия,минава и влиза, без да обърнат внимание, че той е мъж. Като влиза вътре,  вади ножа и го убива.И извършва убийство.След това се връща в къщи и казва на баща си, сестра си, братята си и начина за да се спасят трябва да избягат, ще трябва да избягат там, където няма да има турци. Решават да избягат , товарят каквото могат, от един дом не можеш да вдигнеш всичко. Те са се движили главно с катъри, с кво ли. Те главно катъри са си имали. Сигурно са си имали десетина, каквото са могли да вземат, вземат с тях. И по билото на Стара планина да бягат по-далече, отколкото допир да ги познават турците. И по билото на Стара планина се озовават в Мартиново. Мартиново е било, още в римско време е съществувало. Чипровци също в римско време , даже там католицизма е в пълна сила,католици има повече, И харесва. Така. Имало е хора, но имало е и турци някакви. Но вече тези турци нямат нищо общо, не ги познават, сигурно не е имало толкова документации. Решават те, ще бъдат на бивак там. Започват да сечат дървета, да си строят нещо като кошари, за да живеят. Тогава се е разрешавало, не е  като днес, не можеш да отсечеш едно дърво. А тогава кой къде иска и всичките чистят и завладяват. И напущили конете си на паша. Добре, ама те, по стечение на обстоятелствата, тия като работели тук, отиват /конете/ и направят пакост. Имало някакъв овес/ дали овес, дали жито/, те отишли, опасли овеса в нивата, конете. Идва пъдаря, който е бил там, турчин ли, какъв ли, идва пъдаря и казва, че ще ги закара в Чипровци, за да ги затвори ,да платят глоби, всичко. А ако ги закара там, те се опасявали, че ще разкрият вече окончателно от къде идват , защо са спрели тук и така нататък. И за да заличат това нещо, те решават да убият падаря. Убиват го и от там, за да не се разкрият, обратно се връщат назад по Стара планина.Връщат се и понеже нашата планина тук не е главна верига на Стара планина, тя е отклонение от нея. И поемат малко насам, и като стъпват около Зелена глава, Момина могила, виждат един разкош тука. То е било някъде пролетта, лятото, така че вече черешите цъфнали. Всички диви череши, явори, всичко. Тука не е имало хора, не е имало селища, не е имало нищо. Гори!

И понеже те се занимавали с дървостругарство, решават че за тях най- добре е тук. Слизат вече тука,  установяват се. Хора няма.Първите са те. Горе над селото, сега има една местност, където се казва, че са си направили първата стружница на вода. Местността се казва „Тършата- Бъркачица“. И кой е бил там, това не съм знаял да разпитвам с такива тънкости. И започват да струговат материали, виждат материал хубав тук от череши, от явор и от всичко- гори девствени. Започват някаква търговийка, за да се снабдяват с храна все пак. И по реката, не е имало пътища, и по течението на реката са слизали чак във Фердинанд. То се е казвало може би някаква име / Кутловица е името към този период-бележка автора/, може би кой знае какво- да не е Фердинанд, да не е Кутловица, да е някакво друго име и са търгували там. Хората са вземали, защото едно време изключително дървените съдове като паче, заструси, като бъклица, като… това беше дървено. Дори и сега ги вземат за сувенири. И следствие на това, хората ги виждали, от къде сте, те не са имали и не на село. А бе горе, някъде от черешака, черешака и така останало и името сложили Черешовица.От черешака- Черешовица. Тук имало много диви череши, много явор, гори, дървета. Гора! И започват тия хора да питат, а бе има ли място и за назе- има. Те искали да не са сами. Започнали да идват хора от другаде, следствие виждане с тях, има ли място- има,идват и други.

Така започват едни по едни фамилиите после, които се открояват.

Например фамилията ПЕТРУШАНОВЦИ е дошла от това село до Пали Лула дето има /вероятно Добруша-б.а./-Петрушановци.

Друга фамилия- КАЦАРЕТЕ. Кацарете водят началото си от Копиловци. Копиловци е било село още в римско време и в турско време си е пак село. От там идвали тука, заселвали се и понеже те са били кацари, да правят каци, да правят бурета, носят името Кацарете от там.

Друга  фамилия ЧИРЕНЦИ. Чиренци идват от Бърля. Бърля се намира се намира в южния склон на Стара планина, зад Ком, оттатък Смолча.

Друга фамилия- ДЖИНОВЦИ. Джиновци са също от Бърля. Понеже там селото се намира в южната страна на планината, той не е обрасъл тоя склон с гори, както северния.Там е по- бедно и са искали да дойдат тука.

Едни по едни идвали и така се образували  Чиренци, Геновци и тия, тия… други.

И започват кой колкото може и според какви хора е имал, какви работници и колко е по- голямо семейството, мъжете са повече, жените са повече, за да могат да чистят кой където може да завладее. Гори сече, пали, гори. Тогава не се е търсело да не се унищожава гората, да я унищожаваш, за да може от самата скала, от самата земя да отчуждиш место и засадиш нещо. И така са се образували нивите до близо Конарнико. Ливади бяха в Попови ливади. Бяха в Здравченица ниви, там се садяха картофи, там се садеше всичко, Деленишко било или целия район така е обработен. Така. И след като се установяват тука, колко време е било и колко поколения са не може да се каже. Не сме знаели да разпитваме.

Тия поколения, от тая влаха, където е дошла там, дедо Тричко вероятно е бил син на тоя човек. Ама с него идва и бащата и сестрата. И те започнали да се женят, вече се смесват фамилиите, то и сега в селото има роди, където са се оженили, въпреки по- далечните роди. И по- късно дедо Тричко, понеже закърмен с тая работа на убиец, започнал да се занимава с хайдутлък. А то имало хайдути от околните местности некъде тука. Някаква група, която и той влизал в нея. За да влиза в нея, той е бил ортак с тая група. Те са вършели някакви обири, защото все пак главния път  между Северна България и Северозападна България, та дори и от Румъния, е минавал от тук на Здравченица и е минавал за Пирот нататък. Другаде път не е имало удобен, защото тука е най- достъпно. И аз много пъти като съм пътувал отдолу по шосето с автомобила си, винаги гледам насам и виждам очертанията, че не може да се мине през Петрохан.Щото Петрохан води  съвсем другаде към София.Няма нищо общо, а тука много се отдалечава. А тука тая местност е най- близо за Пирот, прекия път за Пирот.. И едно отклонение:Едно време Цариброд, или днешния Димитровград, е бил български. В българите е бил- 1919 година е вземен от Югославяните по Ньойския договор, а тогава моя дядо и други, моя дядо, аз имам и документи, дядо Камен/ така се е казвал/ е служил в Цариброд. Аз му имам уволнителния билет, където пише 1912 година служи в Цариброд, какъв номер обувки носи,шапка носи, всичко това така. Уволнителният билет му го имам от 1912 година. Така. И напълно движение тук имало с коне, катъри,с това онова, минавали са търговци, минавали са каси, пари ли е имало. И тия/ хайдутите б.а./започват да извършват обири. Или с една дума да са терористи.

Дядо Тричко започва да отсъства от тази група, щото си имал работа.А при тех е имало строг закон. Като дойде Георгьов ден да излизат. Георгьов ден се счита за…. , раззеленява се шумата, листата на гората се раззеленяват, дава им подслон гората, закрила. И като дойде Кръстов ден ще се връщат по селата и ще се разбият един в това село, друг в друго и се покриват така. Като турци е имало в Калиманица. И турци е имало в Берковица. В Берковица имаше и джамия.Берковица е била  като турска кааза още в турско време.

И започват тия хора да излизат в това установено време, но дядо Къца си имал работа. Нещо се…. дядо Къца е внук на дядо Тричко. Много поколения са минали, негов внук започнал да…. ще да си окоси сеното, ще събере колкото може.Обаче хайдутите не прощавали.Щом се закълнеш веднъж и не се устои , ще трябва да бъде убит. Отива той с майка си да събират сено в Селище-Деленица, малко по- горе от Селище да събират сено.Тогава не е имало такива пътища, както ги знаем сега, и сега не са кой знае какви пътищата, но тогава не е имало. Покрай реката се е минавало къде е можело, къде по равно, къде по друго. И по това време чакали го те, а били изпратили хабер хайдутите: Кажете на Къца да дойде. Добре, ама той си пита ушите. Ще , ще и отлагал. И те слизат чак от горе, от към Димчовото кладенче, от към гората, от към Мирчовото кладенче двама трима хайдути, изпратени едни тука , за да се разправят с него, да го съдят и да го убият, що не е изпълнил клетвата.Слизат до реката, слизат, и видели някакъв човек,стар,овчар. Питали го некаде наблизо / казвам това, точно както са ми го казали/някъде тука наблизо да се намира Къца, да сте го виждали? Ето, долу- вика, с майка си дене сено, значи събира сено на купа. Той се окачил на купата, майка му отдолу сено с вилата хвърля и той дене сеното. Така. И те / хайдутите б.а./ излизат из реката, тука един вдига пушката как е на сеното. Добре, ама майка му видела и извикала- Бягай Къце, на сина си да скача и бяга. Бягай Къце, обаче тия били ловки, гръмва пушката и той пада отгоре. Почнала майка му, като всяка майка за сина си, да плаче, да се тюхка, да се вайка. Излизат тия двама трима хайдути към нея и я хванат така за брадата, и извъртат главата й и й викат, а бягай Къце. А не може ли да му кажеш чакай Къце? Кой за какво си е заслужил, той го е намерил. А тя имала малко дете на една година. Момиче и се казвало Ката. А други две момчета, моят пра пра дядо Гьоре и един друг- Илия- Личо са му казвали на миловиден език. Тука на местен език Илия. И дъщерята Ката, на една годинка. И понеже в тях е имало все пак някакъв мозък да разсъждават, че това дете трябва да се гледа с нещо, той си е заслужил сина й. Добре. И те рекли- дай престилката, как се е запасла така й отделили престилката. Забрали от торбата, където имали златни монети, колко са й сложили. Това, викат, е да гледаш децата. Това са й дали да гледа децата, а кой какво е търсил, той го е намерил. Така е бил ликвидиран той/ Къце/. След това как са се развили събитията с тия пари един Господ знае.Тая Ката след това се оженва в Котеновци. Обаче какво е станало, що е станало, умира ли мъжа й,развели ли са се, оженва се в Говежда. В Говежда умира. Тя е била пра- пра баба на баба Рилка Генова.

А другите, вече да се върнем към нашия род тук, другият, който Георги се е казвал, тука на миловиден език са му казвали Гьора, вместо Георги- Гьора. И другият Личо, те са бли братя. Гьора е бил най- голмия. Той е знаел турски език хубаво, учил е в турско, но е нещо, бил писмен. Аз имам документи, на които той е писал.По- късно той е бил  20 години кмет на това село. А започва да се занимава с търговийка, вижда че в търговията най- добре върви работата. И отваря кафененце. Кафене в собствения си дом- едната стая. Къщата се е счупила, ние я счупихме. В едната стая е било кафенето и той си е работил. Тогава е било на мода, защото по- късно кафето не беше толкова на мода. Но за това време кафето е било точно както днеска. Днеска ще трябва първо със ставането да идем първо в кафенето, ще пием едно кафе, ще чуем новините, некой нещо продава, некой нещо купува. Така са били и в селата. И какво е имало и кой къде е идвал тука, тука идвали в кафенето.

Дядо Гьора се ориентирал в тая насока, обаче е ходил чак в Лом с някаква фамилия, която е имала фирмичка, що Лом е съществувал като стар, аристократичен град, така, имало е кантори на фирми, на… където… е както сега.Където той е купувал кафенце. Купувал е газ. Газта идвала от Египет, значи, минавал е по  Черно море, с корабчета някакви, други по… на Дунава. И тая газ е идвала в газетени съндъци, от там идва името газетени съндъци, които бяха,,, ние имаме още такива, които бяха две туби, с по 20 литра газ става в една каса. Заковават и докарат.Захар. Захарта не беше така насипна, а беше на парчета. На бучки. А даже имаше и едни- им се викаше кубик- на дълги.Така. Сигурно и тогава е било така. Докарват това нещо там и понеже хората не са имали допир и отваря и нещо като бакалничка в стаичката, малко складче, да харчи, който не е имал – да си купува.И с това той е възмогнал.И е казвал на мойта майка, и мойта майка често ми повтаряше. Значи, той е вече дедо на мойта майка. Често повтарял той благословена е търговийката.Аз с търговия съм замогнал. Става заможен човек вече. Има 100 кози, има 100 овце, има 20-30-40 коне, катъри, с тия тук са ходели. Също така по реката, покрай реката, чак в Лом. За да иде до Лом- седмица две, докато отде и се върне и натовари, да вземе газ, да вземе  захар, да вземе нещо , с което да се търгува тука, кафенце и така нататък. И така той замогнал. Имал си е 40-50 свине, които са били от полудивата раса и са изкарвани в Балкана, над Деленишкото било да се пасат. Летно време, като ги изкараш горе и един човек, той си е имал слуги, откупувал хора, селяни- от Георгьов ден до Димитров ден ли е, до Кръстов ден ли, така са го именували, за толкова и толкова, ако искаш.Някои , по- бедни, съгласяват се, идват, ще бъде слуга за това време. И изкарват тия животни горе, а в местността, ние имахме горе една местност, може би има 30-40, ако не и 50 декара и повече.Ливада Черешовица се казва.  Там по- късно дедо беше създал една градина, в която имал, той ми е казвал, облагородени 400 дръвчета. И имаше 20 ранни череши, имаше круши, имаше ябълки , имаше много, което в последствие, с образуването на ТКЗС-то, западат тия места горе и сега е орасло всичко.Тук – таме останали  череши, изгнили вече, паднали тия облагородените, изкарват диви череши. Така те се занимават.Тук по- късно, същият този дедо Гьора, разделват се със своя брат Лицо. Лицо е тоя, който е тоя дом тука/ дома на чичо Фино към момента б.а./ е на поколението на дедо Лицо. А оня двор / старата къща на чичо Фино б.а./ е на дедо Гьора. И така си разделили мястото. А тука, тоя двор , е било на некой си дедо Петко, дедо Стоян ли / на Вени и Лили двора б.а./ на другия брат, а отдоле на дедо Панчо е бил. Други…Значи, те колко са, ако са били какви са били, какви са били, нямам на представа.

                КАКВО ЗНАЕШ ЗА УЧИЛИЩЕТО?

Мойта баба Ивана,тя е от рода на Чиренците., който е дошъл от Бърля. И нейния баща, дедо Яким, е имал кошери. Бил заможен човек. Неговия баща също е имал некаква закачка, некакво общо с хайдутите, щото са се намерили златни монети, пари. И той за да ги скрие тези пари в дома си, ето долу дето е купил тоя етаж, тоя двор е негов натам. Имал е кошери, но кошерите едно време не беха със съндъци, за да може да се вадят питите, ваденето вече е модерно пчеларство, а те са били шиляри, така наречените, изплетени с павит, така та, така та… И той, за да скрие парите в двора си, ама ще го извърши това нещо ноща. И запалил фенер и повдигнал кошера, отдолу под кошера да скрие, дали гърне, дали котле, какво е било- пари. А случайно до тех имало съседка, която видяла, че светка , светка там комшията и нещо крие. И заинтиговало я това нещо. След като изгасне фенера, влиза си той вътре, тя отиде / до мястото б.а./издърпва това и вземе парите. И той се умопобърква. Така. Та неговата дъщеря ми е баба. Тя се казва Ивана. И тя казваше, когато бях дете, ставаше дума за училище, какво що ще е…Аз бях , вика, момиче и съм помагала когато се прави училището- старото училище.

Автор: Най- старото училище е било в една стая.

Най- старото, пак е имало от тоя род- на дедо Качо. Дедо Качови са от тоя род на Тричковци. Като някакъв човек, който е познавал буквите, така бил по- отракан и отваря нещо като килийно училище, като часно, дома си. То стоеше до преди 50-тина години.Стоеше тая стаичка на това часно училище. Там е било. Но после се оказало, че не е удобно, тесно е и баба ми разправяше, тя –момиче на 15-16 години, и е помагала да правиме училището, а баба ми е родена 1875 година. Значи това е около 1890 година е създадено училището. То беше старо, за времето си хубаво направено. И в  него вече хората започват да си изпращат децата.Виждат щото е светило науката. И в това училище съм учил и аз и тя/ съпругара му Зорка б.а./, учили са и други.

Мазето му се използваше за капан. Капан. За някой  от селото като направи някоя пакост, изпусни си животните, както сега циганите, направят ти пакост, пъдар има, който се цанява в селото и се плаща от всеки стопанин на пъдаря. Докарва той конете тука, закарва ги, затваря се тука- наказателна килия.

А горе доле, те тия времена, идвали са учители, много и повече учители са идвали от другаде- от оня край натам, от Западна, от Суточино там / Гаврил Геново б.а./, от тия села , Чипровци, от равнината, значи по- пробивни са били. Тук се създава, но много по- късно. А можи би там училището е съществувало от преди хиляда години. Кой  знае колко!?

• Колко деца са били по това време/ автор/.

Аз , като бях ученик, тук учих и втори клас/ втори клас значи шести клас/, а в трети клас учих в Котеновции, доле като ходехме бяхме 7-8 деца за трети клас. А тука имаше, следващата година беха повече деца, имаше и трети клас тук. Кой ти е знаел да брои колко деца сме били. Имало е да сме били и над 100 деца. А пред нас е имало много деца, щото се учеше в две стаи на училището и една стая на баба Съба доле.Една часна къща. Доле   в първи и втори клас, значи 5-6 клас учихме доле.Учители е имало 4-5. Директор, човек, който, разсилен му казваха, който обслужва там да запали огън, да нацепи дърва, да мете, да чисти и едновременно да върши всичко.

 В училище сме учили , аз съм учил, Вероучение. Когато бях в първо и второ отделение 1943 година. Ние започнахме, обаче не изкарахме годината до края. Някъде по- рано ни пущиха, дадоха на всеки свидетелство минал, нема останал, нема неостанал, защото тогава в силата си партизанското движение, говореше се, не че с името партизанин се наричаха, а се именуваха шумкари.. И говореха, че шумкарите ядат живи хора. Така плашеха, Така и ние бяхме със страх, настръхнали. И във връзка с това движение- партизанското движение, тук беха станали неколко акции, неколко..да… И… навлезе жандармерия от Враца, навлезе войска, полиция. Едните влезнаха в училището- там спаха, в стаите. И ни разпуснаха.  Дадоха ни свидетелствата, 43 година. Като започнах първо отделение и второ оделение има това. И вече в трето го отложиха./ Вероучението б.а./ И аз много до късно си пазех вероученията. Даже сега си пазим тетрадка, когато съм бил в първо отделение, във второ- пазя и нея.  И… кат се влезе в пъвия час, когато бие звънеца и се влезе в първия час, учителя влиза, който е дежурен днес, кое дете е дежурно, ако съм аз, трябва да кажа… трябва да изтрива дъската, да държи ред и като се покаже  учителя, онези трябва да мируват, като се покаже учителя, той ще каже- Отделение стани! Дава командва, те стават всички, учителя влиза, казва –Добър ден деца, добър ден ученици и тогава се казваше така с влизането на учителя, когато съм дежурен, аз командвам- Отделение стани!  Целата стая става. И като станат, аз сложим ръцете така на устата си и командвам- Всички готови за молитва! И четем една молитва. Некои казваха Отче Наш. Не знам. Аз си знаех една- Дядо Господи прости ми, да не мога да греша, моля ти се от сърце, дай на мама дай на татко, здраве сила…. те такаааа… Това съм запомнил. То имаше още малко, ама съм ги позабравил.Е, те това съм си аз. Щото е свързано с Господ. Четем това нещо и като изчетем това нещо и всеко дете, станало от чина си, извън чина, сложило ръцете така/ отпред б.а./ и аз четем тука, и като свърши това нещо и учителя командваше- Седнете деца! И почва да ни изпитва, да преподава, да говори. Да ни говори разни работи и такива работи. И ни предаваше учителя как да кажеме, как да пишеме.  А за отбелязване/ едно отклонение/, в първо отделение нямахме тетрадки, много рядко се намираше хартията, войната бушуваше в Европа, в света. И тогава пишехме на табли. Табли! Аз още пазим таблата. Тя е с формат може би 15-20- на 20-30. Ето като вестничето, така те, една като от камък, ама специален камък, тънка плоча, едната страна с червени линии, някой път ще ти я покажа. С червени линии за писане, с тесни и широки, а едната страна чиста от тук- за смятане. Да смятаме 2 и 2 е 4. И с едно платенце, една кърпа, изтриваме това нещо, понеже нямаше молив, нямаше мастило, нямаше хартия. Много рядко, ако намерим от некой афиш, некоя хартийка, извърним я и пишем, ама то се свършва. Вече във второ отделение тук – таме  взеха да ни дават по некоя тетрадка, учителя, който ни води. Имаше един Филип Маргин от Берковица, той ме е учил във второ отделение и от некъде беше намерил по линия на просфетата ли, даде ни един куп с тетрадки, на всяко дете раздаде по една тетрадка, та на нея пишехме докато свърши.

• Спомените за партизаните.

 За шумкарите… Гледай, когато аз съм бил малък на 8-9 години и започна движение на партизаните. Обаче, ние , това поколение бяхме нещо малко диви. В смисъл така- страхливи хора, страхливи със страх, страхоочитание имаше. И като се каже нещо,че има партизани ли,те ги викаха шумкари. Така. Изпитвахме страх и като легнем, гледам да се завием през главата, за да не ме е страх.Такова страх сме имали. А преди да станат партизаните, то е имало, ама минаваха тука германци, някаква армия германска, дали полк е било, дали е по- голям… това е по вереме на войната (19)42 ли беше- 43 ли беше. Минава армията, минава някаква армия, обаче така минава тихомълком, че само ноща, който е успял да я види, такава дисциплина е имало- да не се вдига шум, да не се вдига…. Аз лично не съм я виждал, дете, аз съм спал. Ама дедо ми живееше тука, и тука е главния път който е. Дедо Камен- и той говореше, че ноща като се чуло тропот на коне, въоръжена, какво са що са, едните коне карат оръжие, други карат храна, зобнина, овес, ечмик за конете да се хранят. Военните им били раздавано за храна шоколад. Някакво питие в некакви шишенца им е давано.Защото… от къде вадя това заключение? Защото като са минали ноща тука, през пътя който води тука, за да минат Драгиница от тука, Дълги дел и горе по хребета излизат на местността „Добро утро“ на границата. Там са два полка- единият български, единият сръбски. И в сръбския полк е имало няколко военни сърби, които са оказали съпротива, гръмват и го убиват- един германски войник. И тогава издават заповед, тоя главнокомандващия. Каква армия е била, от колко хора, един Господ знае, дава залп с един минометър да се заложи. Залагат два минометъра и сринат целия пост. Избили сърбите, войници минават в Сърбия и за шест дена Сърбия я превземат, за да ударят в гръб от тук. Така.

И когато станахме децата сутринта, като дете, малко по- широко да го кажа, когато станахме, тия по- големите деца, къде са били по- ранобудни, намери ли -викахме му златце. Не сме знаели какво е станиол, какво е  шоколад, какво е бонбона, какво е халва. Аз това не съм знаел. И намерили тия работи, шишенца някакви, какво е имало, спирт ли е имало, какво е имло, това е давано. И понеже те се хранят, ядат шоколад да са задоволени, да имат сила, изхвърляли са ги из пътя все.И тия , кои са станали по- лоши парченца от златцето и ние събираме това и ни беше играчка и се радвахме. Златце от германците. Така. Като мина тая суматоха, тогава си е бушувала войната по Югославия, партизанско движение е имало. Започва партизанското движение и тука. От съседното село не, от Дива Слатина, един човек Владимир Любенов се казва, баща му е от Бърлок- Сърбия, оженил се в Слатина за баба Таска. И става партизанин. Дошло време, есента, какво направил, що направил и избягва и става партизанин.От тоя район, нашия район, от Говежда е имало, а от мойто село /Черешовица б.а./ не е имало. А по давление на тоя който, Владимир Любенов, е оная къща, дето е до теб/ Владо партизанина/, на кака Рилка.

                Защо е станал партизанин Владо Сърбина? Защото е окрал мандрата ли?

Не, не е така. Избегва. Той става партизанин.Тогава той става партизанин. Тогава некаква магария извршил там. Според данните на бай Таско, Таско Русинов от Дълги дел, той му е бил ятак. Неговият баща, неговата жена, той, са били ятаци на трите отряда- Христо Михайлов, Царибродския отряд и Пиротския отряд. Тая местност се намира зад Студен кладенец, оттам Рацини ливади, там са имали кошара, там е най- отдалечено, те са били връзка. Но, той е бил ятак на Владимир Любенов. И той говореше, че някакви гости от Лопушна, уж тоя/ Владимир Любенов/ му взел дрехи, нещо кво е станало, що е станало. От него му е взел дрехите и оня дава жалба в полицията. И тоя вижда, че ще го бият, що ли, уплашил се и избягал.

Това съм чул да…. И след това като партизанин е бил добър партизанин. Ще ти кажа какво са ми казвали лично неговият ятак бай Таско Русинов. С него бяхме приятели много добри. Какво ми е казал неговият съпартизанин Иван Сотиров, който е от Сърбия и по- късно (19)51-52 избегва тук, щото там уж вече го дебне опастност да го арестуват, какво ми е казал той, че все пак на него /Владо/ са разчитали. Защото той е вършел много добра работа. После се е окалпазанил, после. Които неговите другари са се отказали от него, не са го уважавали, дори Бойко, тоя командир на  „Христо Михайлов“, не го е ценел, не го е уважавал, защото той започнал да върши своеволия, започнал да върши злини. А преди , той бил на добра почит, вършел една от добрите работи на отрядите.Той е бил човек за връзка, той е превеждал  Боян Българанов, и други, други, други… от един отряд в друг, щото е бил опитен и смел. Смело ги е водил, бил е запознат със сръбската част там, бил е там познат, тука- там и той ги е все водил там. Той не е бил основно в самия партизански отред. А той е бил за връзка между различните отряди.

От село ятаци е имало много. Ще ти кажа как. Ама първо да ти кажа, по давление на ето тоя Владимир Любенов, той имал тука две сестри женени, тук , в това село от Слатина. Едната се казва Райна, едната се казва Мария. Райна, на Надка свекърва й, е негова сестра. На Ванчо Змияра майката. Тя е родена от една майка, но различни бащеве.Тя е от друг баща.И Мария. Те се беха изселили в Браничево, Шуменско, беха тук някъде (19)52-53 година и тогава се изселиха. Някакви турци,, те отиват там, излъгаха ги, че дават имот, ниви, къщи. Отидоха там, видоха че не не е хубаво за тех там и се върнаха в Долно Церовене и долетеха. А да свържа това, че тук, понеже той/ Владо/, сестрите му тука и той като е идвал тука и се запознава с кака Рилка и се оженва, за кака Рилка. И следствие на това нещо, той няколко пъти идва тука тайно, върти се повече тука.

И завербува Любен, на Венчо баща му. Той е бил малък, 14-15 години имал ли е , и Димитър Генков, на кака Рилка брат й, ги вербува да станат партизани. Така. Така ми е казвал бай Камо / братът на Любен б.а./, това ми е казвал за Любен. И ми е казвал, аз съм ги разпитвал, Димитър Генков и се уточнили да ги изведе да станат партизани. А едно време младите хора мислят, че като станат партизани, там е едно пиене и е  веселба. С охота го приели. Уговорили се, имаше една воденица, горе в сечината, ей там, като минаваш Деленички брод, отсам, воденицата, тя беше на дедо Еленко и деда Кочо Иков, те на Любен на баща му. Воденица. Вада минаваше горе отдалеко, та преко горе с вода, въртеше воденицата.Тая воденица беше тяхна. И уговорили се с тех, да отидат Любен и Димитър Генков и да чакат там. Владо ще дойде да ги вземе и изведе в отред.Добре, ама по стечение на обстоятелствата, казват на неговия брат Камен, бай Камо му казваме. Върнах се аз, вече давам думите на неговия брат, върнах се, вика, в къщи. Те живееха на Спас, където е къщата, тука беше техната къща. Отдолу на дедо Еленко, дворовете беха много малки, нема да стане и една къща, отдолу на дедо Еленко, отгоре на деда Качо. И казва този неговия брат- Като се върнах в къщи и питам мама. Мамо, ама брат ми къде е? Абе не знам, вика тя, ми отговаря, така ми мрънка. Май отиде при Диитър. Отидох аз там, при баба Евда, майката на Димитър. И питам- къде е Димитър, тука ли е? Май отидоха у воденицата, А то, каза, се ширеше широко, че партизаните вербуват, идват тука, тоя ги видял, друг ги видял. Но те си го заплашваха, ако чуем, че си ме издал, идвам, затривам семейството ти и те запалвам.  И аз лично, вика, вдигнах се, та у воденицата. А те горе, двамата, стоят и чекат. Какво правите тук? Ударих един шамар, кай, на брат ми Любен, и му казал следното: – Ти знаеш ли, че като избегаш, утре ще дойде жандармерията и ще ни изколя баща ми, майка ми и мене. И ще ни запалят къщата. И така, той предотврати тоя случай да не отидат те партизани, на по 16-16 години. И от тогава, вика, аз вече се вразумих и започнах да не спим в къщи, страх ме е да спим в къщи. Имат , сламенник се вика, място, сграда. Къде си гледат животните, и спим в сеното, ама съм разковал 2-3 дъски от обратната страна, където сочи към дола и ако чуем, че идва да ме търси некой от жандармерията, вика, от там скачам и ловим дола, в Сторни камък да се скрием.. Така съм спал, вика, цело лето. Той казва това. Та, партизани тука не е имало. Но имаше акции, партизани тука идваха,тука, запали се архива на кметството. Като дете си спомням следното. Аз не съм виждал никакъв партизанин.Но една сутрин като казаха, че партизаните идвали тая нощ и запалили на кметството архивата. Ние като деца отиваме, а точно Иво/ горския/ където живее, на пътя там , от тая страна, дедо Иван Петров беше кмет , и дошли партизаните, из прозорците изхвърлят архивата, доле на пътя един куп, купа беше колкото метър, така изгоревина, още тлаи и пуши, пуши…пуши… и ние гледаме децата. Те дошли, изхвърлили архивите, щото тогава немаше обществени сгради, за кооперация, за кметство, за да стане ясно защо е в дома му. Който е кмет, кметството му ще е дом в една стая там. Или кметството доле. Той раздава наряда, той ще разреши, забрани както имаше, всичко наред- кило захар, след месец или два друго кило , газ, нямаше, мизерия беше. И си спомням, че като отидохме и то гори така, тлаи, щото изгорен на куп. Така. И следствие на това нещо ни обира на мандрата, където споменах за мандрата. Мандрата се запали действително от Владимир Любенов. Обаче, той беше патртизанин, Еленко- партоизанин от Меляне, Еленко Иванов.Еленко след това стана по разузнаването нещо по Америка, това онова и  ликвидираха  нашите.Демек бил шпионин, изменник и го ликвидираха. Герасим- Герасим, един ученик, който избяхва от гимназията във Фердинанд, от Вереница. Той е бил най- младия, така, под 18 години. Та, Герасим, Владо, Еленко и Иван/ Иван Чапаев беше от село Видлица/. И тия четеримата са били заедно и са минали, това вече говорим какво ми говори бай Таско, този мой познат, който им е бил ятак. Ние с него бехме добри приятели, разправял ми е, разказвал ми е много работи, а по- късно имахме работа горе в тия места и той ме е водил да ми покаже къде е била точно кошарата и какво е станало. И ми е говорил следното: Минаваха, вика, тука всякакви- партизани всякакви, минаваха военни, ама имаше и у военните, тия ръководителите , хора които са предвиждали, че по тоя начин не требва да се работи. И говори следния случай. И офицерите насядаха там покрай нас и ни питат- Идват ли партизаните? Ако кажем не идват- значи лъжеме. Говорим – идват. Е, какво, искат ли ядене? Искат. И давате ли им? Даваме. Те сега, вие ако искате!? А той казва- е, това е жив човек. Ето, ако сега вие искате храна , смеем ли да не ви дам. Единият от офицерите, след като си тръгнаха, вика, ме потупа по рамото, така, вика, така. Внимателно!

И беха дошли на кошарата Чапаев,Владо, Герасим и Еленко. И жената им сложи ядене. Ядоха, и баща ми дедо Руси се казва, говори за следното: Ей, нема вече да можем да ви даваме храна. Нема да можем да ви давам млеко. Идваха неколко пъти бележка, съобщение, че не карам млекото на мандрата. И аз съм взел, кае, пари от кооперацията са ми дали, та да карам млекото там. И ако не карам, ще ме арестуват. И като казах тия думи, Владо скочи и вика- я да  идеме и да я запалиме тая мандра. И се дигнаха четеримата, вика, от нашата кошара. Заминаха горе, беше на 21 ли, на 20 май. Дигнаха се на мандрата. Мандрата, те са старомодни, не като сега изискванията да е фаянс и парно. Старомодна работа.Да, ама кашкавала е бил хубав-овче всичко. И от тука са идвали овчаре от Дълги дел, от Слатина, Черешовица, Котеновци. Всичко тука е бивало кашкавал и сирене. Така, И като са отишли горе, Мончо на Тинка/ втория й съпруг/. Той е бил като слуга там е бил, момчорляк 15-16 години, е бил там да кара дърва. Ходи там до Зелена глава с магарето, кара тука, щото то се топли млякото, и за да слугува там, изпарява, майстор с него, какво каже като работник.  И лично той е учавствал, лично той е съсекал, Владо го е накарал да съсече казана. Казана е бил меден, голем, може би е събирал 400-500 литра, голем казан, бакърен, го е съсекал с брадвата, за да не може да се вари млекото в него, да се вари. И овчарите, къде  са били там им казали всеки да взема сирене, кашкавал, кой колкото може. И те почнали – грабят кой какво може, че ще запалят всичко. Раздали какво що, взели и те. По това време Димитър Генков, брат му Данчо Генков, който след това в Чехия замина и не се върна, били там. Били горе. Отиват, грабят кашкавал, вдигат кашкавал и доле, къде е на Димитър Генков къщата, това беше лозе. Имаше двайсетина кошере. Те почват да крият кашкавала у кошерете у магазина. Слагат по два магазина и слагат кашкавал. Обаче некой се позатопва. Взели, та го окопали у нашата нива, по- доле от тех местото е наше, на дедо ми, ние го работехме. И взели, та изкопали дупка, така, до една стена, до ската.Така. Изкарали дупка и напълнили с кашкавал. Колко пити е имало, какво е имало, що е имало, Господ знае… Защото по- късно като деца, по- късно, може да е минало година, две, три, колко е като минало и веднъж баща ми ме взел да му водим животните, говедата за да  оре той. И като ореше така, дупката хлътнала, така се вижда какво е. И с дърво като бъркаш, така се меша стопения кашкавал, изгнил. Ама колко е било, що е било. Така. И във връзка с това нещо, като обират те мандрата, теглят огъня, запалват мандрата, изгонват всичките тия от горе. Така. И си бегат партизаните  вземат и те. Моят дядо по баща беше овчар горе. И той ограбил, като им казали вземайте кой колкото може, той взел 4-5 пити ли са, 6 ли са, в един газетен сандък, натоварил вътре. И аз дете, живеехме заедно. Чичо Йовчо, горе на Цана Гюрина, те от тоя дом и ние сме една къща. А живеехме доле в оная къща. И нашите крият  от мене, че съм дете, крият да не знам. И току изпържат кашкавал, а като го изпържат и той се влачи, така е много сладък така. Е, деда ти измъзал овцете, лъжат ме, дете. Добре, ама аз дете, ама и те не са съобразили, взели поди леглото, къде спиме , в малката стая, в една малка стая, леглото ни беше с дъски така, и отгоре папрат, говоря точно как е, а поди него, поди леглото, скрит кашкавала. Скрит в черги, такива изпокъсани, скрит. И ние децата играеме, Цеко на Станка, нейния съпруг. Играем и се скрихме под леглото и хоп- кашкавала. Намерих кашкавала и казвам на майка ми. А тя ми вика така- Шът, на никого да не казваш, че дойдоха и ни изклаха всичките. И аз знам вече и никъде не казвам.Знам и не казвам. И така е. Иззядохме и после не съм никъде…. А като става това нещо, запалват мандрата, веднага иапращат там полиция горе. Добре, ама понеже е съсечен казана, и Данчо, брата на кака Рилка, където е , Данчо, гледат за бакъра.Бакъра беше ценен. Защото тогава нямаше канчета, нямаше паница, котел да ти подари. На сватба това беше най- големото нещо. Величие! Така. И с един Гоца Джинин. Гоца Джинин, той пък котлар. Котлар, калайдисва. И двамата решат така: И знаят, че се сече горе, взел той две ели, това онова и се дигат те. Гоца Джинин, на Вергин баща му. Те се изселиха след това в Михайловград- Фердинанд. Отиват горе, осъмват горе, за да вземат казана и да го скрият в смърчака, там. И след време да го вземат и с тоя бакърджия ще го продадат, ще го правят на котли, ще печелят, такива авантюристически работи. Добре , ама ги хваща полицията. Като ги хваща и те, тегли им по един бой. Гоца Джинин си казал-рекохме да откраднеме казана, що са го съсекли партизаните и да го използваме, това онова, те там го криеме, у смърчака. Изнесете това нещо! Изнели го , Добре, ама като му дарили един бой на Данчо, яко бой, после при втора афера вече разкрива. И хващат Данчо, теглят му един як бой и той не можал да издържи и издава.И целото нещо издайническо станало от Данчо Генков. Никой друг не издаде. Партизаните са се явили при баба Петра- на Найден Кирков майка му. Тя неколко пъти, имаха кошара нади Мирчин вир, Димчовото кладенче, където ловците се събират. Кошара имаха там, градина имаха. Неколко пъти Владо я вижда горе и й казал-Ако чуя нещо да издадеш, цялото ти поколение ще избия. Никой не ги е издал. Дедо Богдан, ей тука живееха, в тая къща къде Райна и Благой, живееха. Дедо Богдан овчар, овчар с Лазар. Лазар е на Веско баща му, момчурляк на 12-13-14-15 години. С него, да му покарва. Лежат на черешата. Партизаните идват. Дядо Богдан им дава чорапи вълнени, даде им млекце, ама крие от Лазар. И крие, че уж нещо станало, нема ги, окрал ги е…некога това всичко са криели. Други, други, други…. Все пак у българина има и хора, които знаят да лавират и така и така, според вятъра както е. Когато хващат тоя  Данчо, и му теглят як бой, той не устисква и казва какво е станало, що е станало, а той е ходел и Димитър Генков да ги бръсне. Те са идвали у липите горе, при дедо Еленко. Дедо Еленко имаше кошара, с баба Цвета, лежат горе, дойдат, заколят им агне, дадат пари, купи цигари и нещо да купи, това онова- всичко. Димитър Генков от тука е носел храна. Едно отклонение: Също бай Камо, Камен Каменов, на Любен брат му, говореше следното: Отидох, вика, с животните. Ще тръгнем за Липите, ама ще тръгнем рано, рано, вика,рано да можем да осъмнем към Мълвете, вика, към овчарника.Защото едната крава, вика, бременна. По- леко ще ходим, горе ще изпрегнем да пасат малко, па така леко, леко леко . И горе ще отсечем некое дърво ще докарам.. И като съм изпрегнал животните, вика, да пасат, и аз съм полегнал така, гледам и мислим. А из дола, долът дълбок, нещо шумка, шумка, шумка, шум, шум,шум…. и като излезе Димитър Генков. Взел в една кошница, взел ядене и една торба с хляб. И на мене ми казва следното: Абе, ние с брат ми сме на работа в Слатина, сечеме дърва там, гора сечеме, та отнасям ядене.А той бил отнасял на партизаните. Партизаните, срещу Липите, има една долина, и там за да имат видимост навсякъде, пазят на бивак. Той ги бръсна Димитър, Данчо, тия- ония, но…. Така ми каза и аз му повярвах.Добре, ама одих до горе, нема , нема,нема, нема , стигнах.По едно време чича, дедо Еленко му е чича, ми казва така, той ме извика при него- Отсекох аз едно дърво, па вика, хайде Качо, товари това дърво, па бегай, бегай си по- рано, че минават всекакви, да не стане некой золум, да ни изтрепат. Бегай си сега. Добре чиче, рекох, натоварих аз и тръгнах и пак да се връщам, що си пак изпрегнах добитъка пак да паснат, щото гледам кравата да не ги озорявам. И гледам, в същия дол, връща се Димитър също, с тая кошница, ама празна. И казва… ..И като ме видя, осъзна, че ме е лъгал. И извади от джоба си 2-3 патроне и вика- Камо, я чуем, че каеш нещо, това те чека. Това ми каза, вика. И аз се уплаших, викам  нищо нема да казвам. Та ятаци са били – ето Данчо, ето Димитър, ето Рилка- жена на партизанин, сестрите на Владо Мария, Райна, баба Райна, дедо Богдан, дедо Иван Петров, много, много, много…. 32 души, когато ги арестуваха. Славчо беше се родил два дена преди да ги арестуват. А преди това, тука армия във училището, а читалището- беше читалище. Първото село, където е имало читалище. Хората са били будни, имаше пак войска някаква и тая войска имаше някакво оръжие, като минометри ли бяха, като тежки къртечници ли, кой ги е знаел като дете. Оръжия некакви, оръжия големи и наслани един ред така, един ред така, платнище и слама и спят там. А жандармерията спи тук.Блокирано е селото.И започват да обискират селото. Например идват в нас, или във вас, двама войници с една къртечница, залегат на пода в двора, залегат с картечницата. Двама- трима , с офицер вътре, навсякъде по стаите се търси. На тавана се качваха чак, в съндъците, къде си държат жените багажа. Тогава не е имало гардероби. Един багаж и за хоп и за гроб.Искам да кажа за веселба и за скръб.И щом се върне дигащият…всичко се прекарва. По таваните се качват, ама тоя войник дека се качва по таваните не го кара офицера. Офицера е доле. А он се качи по стълбата и оръжието с него. Така. Да не би горе да има партизани. Така. Тогава в селото почти всяка къща е имала оръжие. У нашата къща имаше една пушка- забодена горе у циглите. Всяка къща си е имала. И всичко това се изземваше, за да не дават на партизаните.Тия хора да не дават на партизаните- изземваха това. Къде какво има, що има , се изземва, да няма хора, да няма. Така. Но е имало и хора, които са издавали, но партизаните са си били хитри. Мене Владо ми е казвал следното. Аз съм го питал. Добре де, какво правеше ти да не те убият? Имал ли си некой път случай да те ранят? Не, аз не съм раняван. Обаче, аз никога не съм вярвал и на най- добрия си приятел. И той казва, е добре, викам какво като му кажем къде требва да се събереме. Аз ще отидем най- рано 4-5 часа по- рано. За да наблюдавам дали не води опашка след себе си, дали не е издал и да блокират мястото.

Значи конспирация жестока!

За онова времне, когато бях аз дете, тогава идеологията беше друга и нас ни учеха на добродетели. Че човека трябва да бъде честен, да бъде състрадателен към ближния и далечния. Да е човечен, да не краде , да не убива, въобще да е честен. За партизаните се даваше само положителни….. Преди 9-ти септември (1944 г). Те са запалили мандрата, правили там ……………………, запалили мандрата, за да не се носи млекото, за да може да носят на партизаните. Те са били един вид терористи.Едно време се казваше Съветското разузнаване и българското разузнаване. А английският шпионаж и американският шпионаж. Това е едно и също, само че по- друго звучи като кажеш разузнаване, демек за доброто.

                -Какво са правили партизаните в гората?

Имало е борба.Гледай, тогава агитацията на партията е била, че да се освободи от фашистко нападение на фашистка Германия над Съветския съюз. Всички хора имаха страх, защото тогава се всяваше от полицията, че те ядат живи хора и ги викаха шумкарите. Ние като деца  ни беше страх и аз споменах, че като деца се завием през глава ноща, че като се завием през глава няма да дойдат.

Изгорили са мандрата, за да може да се хранят те. Когато са запалили мандрата, то е трябвало да не бъде запалена тогава, защото е предстояло минаването на отряда в тоя батальон „Христо Ботев“, в който започват там с Дичо Петров, който минава от Македония, минава тука през Сърбия, водят боеве, слизат в.., те са слезли в Дълги дел, държат речи, отиват в Говежда, изземват там една сума от горско стопанство, извършват едно убийство на бирника, на бирника на селото. Ей такива работи. Държат речи, извършват едно убийство в Дълги дел, в кметството, човека е бил Марко, казвал се е Марко, който е бил от Копиловци. А те са били двама Марковци полицаи, който тоя човек не е бил лош, а другия Марко, който е бил с лоши издържания, е имал така лоши постъпки. Те са целяли него, но не намират тоя Марко и си мислели, че е тоя и е убит там..         -Мандрата е изгоряла.

И възстановявана ли е след това?

По- късно, след девети/ 9 Септември 1944 година/ тя се възстанови. Но да ти кажа другия случай какво е станало след запалването на мандрата. След запалването на мандрата, тоя същия бай Таско,моят приятел, бяхме добри приятели, и беше пазач на взривни складове, говорехме разни работи, ние имахме гори, той ме е водил горе, аз съм искал да ме заведе, да ми покаже къде е била кошарата. И говореше следното: Когато минава отряда, ето този отряд от Македония къде влизат, къде се делят от Славчо Трънски и Денчо Знеполски. Единият става зеленият там „ Христо Ботев“, поема насам, с надеждата от тук да направи един нов преход. По билото на Стара планина е имало план, пък после съм чел и в книга, по билото на Стара планина,… Пловдив е бил определен да стане като град на свободна зона на партизаните, както е имал Тито в Босна, как се води там по Югославия. Там той е имал защитена територия. Така обаче не успял. И говореше бай Таско следното: Когато минаха, вика, тия партизани беха 200 души, слезнаха вика в Дълги дел и с тоя майор Топсън англичанина, и други, радиста там- Томас Миг / имал е предвид Кенет Скот б.а/ ли се казваше, какво що и още един, общо трима са били. Обаче главната роля изпълнявал майор Томпсън, той е бил представител от Кайро, е изпратен англичанин, който е обичал България и е поназнайвал по малко български. Роден в Индия, англичанин, роден в Индия и е бил с тех , с цел  за да след това  да може английската мисия да изисква от там да се изпращат въоръжения, екипировка, храни и т.н. Обаче по- късно то пропада. Когато са държали реч доле, говорили са Йорданка Чанкова, Кочо Копен и други. Така. Общо 200 души . Радиостанцията се е карала, тя е английска, се е карала  с катъри, два катъра. И радиоастанциата с батерии. Бай Таско казва следното- те поемат вече, щото във всяко село си имат свой човек, който да ги води по пътя, който не го вземат тъй- искаш  или не. Искаш- ще ни водиш. Ако не изпълняваш и натъкнеш на засада, убиваме те. Значи ги издава- няма две мнения.Конспирация. И като минават през Буков брод, минават, за да хванат ръта за Радини ливада, катъра се поспъва и пада в реката. Батериите се намокрят. Батериите отказват повече, губят връзка и това е било фатално за тоя отряд, защото изгубили връзката вече, радиостанцията губи връзка и като излезли горе, а по пътя си къде минали в Югославия, вече е имало села , където германците вече са дали на българите, български територии. Взмат си някакъв лекар, който не е искал да иде с тех, обаче по заповедта им, вземат всичко, каквото има и под напора на оръжието с тех, тука. И като стигат горе на Рацини ливади, то е зад Студен камък оттам, говореше ми бай Таско, като дойдоха вече, а те изморени, насядоха вика, зачернело се така, един до тоя храст, един до тоя храст, един…. така. Обаче по едно време тоя лекар, който е, той се бил отдалечил до един храст и чантата , вика,която е, носи чанта голяма, санитарна беше. Изсипал в един храст лекарствата. И страхинин имаше. Та после аз си ползвах страхинина да тровя връбци. Така, лекарства, превързочни лекарства, какво що, изсипал там и видел, че тука се отдава случай  той да избега. И той избягал от там, от там през Студен камък, през нашето село и ги издава на полицията намеренията на отряда къде ще мине. И за това ги е пресекла тука армията на капитан Тошев, ги пресича на Момина могила, завързва се бой, тука има убит партизанин. След това от Враца ги удрят на Батулия и там избиват 40 души. Пленяват и разбиват групата. Губи се радиостанцията, губи се всичко. Та издаването е станало от тоя доктор, който казваше бай Таско. И аз после намерих тоя храст, намерих ливадата. И като чистехме, намерих страхинин. Страхинина се използва да се отровят вълците. Та не е било редно тогава да се запали мандрата, щото сигурно тия по- големите им водачи са имали нещо напредвид, че ако стане това запалване, даже ще обвиняват ли тия Владо, Герасим и тия четеримата, че са извършили това нещо. Привличат вниманието тука, отряда като ще мине тука, значи разгрома е ясен. Вече натам отива.

КРАЙ НА РАЗГОВОРА . Починал на 30 Септември 2014 година.

Легенда за Черешовица

Разказана от Найден Николов Панов- Найчо Дяволчето

Живял някога един човек на име Тричко,  някъде в Тетевенския балкан. Имал той хубава сестра и трима братя. В селото дошъл богат турски паша, който искал да вземе сестрата на Тричко за жена. Не можели да допуснат  близките на момичето, че трябвало да я дадат за жена на пашата. В деня, в който момичето трябвало да бъде отведено до  сараите на пашата, младият Тричко, накарал семейството си да събере набързо къде какво може и да напусне селото.

Облякъл се Тричко с носята на сестра си, запасал ножа под дрехите, така успял да се промъкне незабелязано в конака. И докато обслужвал стария паша, Тричко намерил начин да убие турчина  със скрития нож.

Семейството на Тричко били занаятчии, правели дървени солници, пахарчета, паници, лъжици, необходими за всяко домакинство.

Натоварили на коня всички инструменти и покъщината и тръгнали през Балкана да търсят  място, където да се заселят. Така стигнали до Кипровец /днешното Чипровци/, който още по това време е бил град.

Настанили се в кря на града и продължили отново да развиват занаята си. Продавали на пазара изработените изделия и така препитавали. В  непосредствена близост  до мястото, където се настанили, имало имот с ливада на някой турчин, който живел в Чипровци. Конят, който бил пустат да пасе около мястото, където живеели, навлизал в ливадата на турчина, който го глобявал многократно. Тричко не изтърпял непрекъснатите глоби от турчина, закипяла младата му кръв и решил да си отмъсти. Издебнал го една привечер и го убил. От този момент вече нямало място в Чипровци и тръгнал наново да търси ново място, където да се засели.

Докато живеел и изработвал изделията си в Чипровци, той слизал към Калиманица/ сега селото е част от един от най- големите язовири е България/, ходел по пазари в Берковица и цялата околия. Тръгнал нагоре по пътеките на Балкана докато стигнал дълбоко в планината място, изпълнено с див черешак и човешки крак не стъпвал все още. Решил да остане и се засели на това място.  Заселил се в ливадата, близо до селското кладенче. С инструментите, които носел със себе си,  направил колиба от клоните на дърветата. И така заживял. Продължил да прави паници, лъжици, пахарчета от черешово дърво, слизал надолу към равнината, където ги продавал, купувал други продукти, с които да преживява високо в балкана. Когато хората по пазарите го питали от къде е и от къде намира такова хубаво дърво за своите изделия, той простичко отговарял, че е от Черешите, обяснявал надълго и широко, че още никой друг не живее там, и много хора, които търсели друго обежище за живеене, започнали да се заселват там един по един, образували селище, което нарекли Черешовица.

В село Черешовица никогане са живели турци, макат и периодично да са идвали в него за прибиране на данък десятък за земята и биглик- за всяка глава добитък, който всички християни дължали на турската хазна.

История на героичното минало на село Черешовица

/ написано от Михаил Георгиев Стоянов- 1962  година/

Черешовица, малко балканско селище, разположено в полите на Стара планина. По настоящем наброява около 80/осемдесет/семейства с около 370 жители. Терена- планински, като се използват и най- стръмните теренни места, било като компиларници или ливади.

В района на селото се намират няколко малки рекички, които водят началото си от балкана. Такива са реките  Деленица; Селската; Бръкачица, Брезовица, Тунслица и др., които под селото съединяват водите си в една обща река, която носи името река Златица.

В района на селото има много и малки извори със силно студена вода. Такива са „Димовия кладенец“, „Петковия извор“, „Ристиния извор“, „Изворо“ със 17 литра в секунда, по настоящем каптиран, но неизползван още, „Студения кладенец“, „Шопката“, „Селското кладенче“ и др.

В района на селото има гъсти дъбови и букови гори.В последно време буковите гори се изсичат и извозват главно чрез въжени линии за задоволяване нуждите на народното стопанство.

Гъстите гори, студената вода, чистия планински въздух, залените, красиви полянки, правят  населеното място естествен курорт, за това района се посещава през всяко време на годината от туристи, излетници и почиващи.

Селото е свързано с шосе с Михайловград/ сега Монтана/. Свързано е с гр.Берковца, чрез шосе през Котеновци- Берковица.С други съседни села чрез планински пътеки и земни пътища.

Исторически местости в района на селото нямаме, като изключим „Партизански гроб“, където е загинал патризанин, костите на който са пренесени в родното му село, а остава само името „Партизански гроб“

Първите заселници на село Черешовица датират преди около 300 години. Първият заселник е бил някой си дядо Герго.

Дядо Герго имал син Тричко и дъщеря. Всички живеели в Тетевенско. Турският паша искал да вземе сестрата на Тричко за жена. Семейството на дядо Герго не били съгласни с тази женитба. Турският паша поискал насила да отвлече сестрата на Тричко. Тричко убива турския паша и се заселва в днешното Черешовица.Там открива стругарска работилница и започва да изработва различни стругарски изделия. Пак поради нерзбиране с турските власти, където извършил побоище на турски пъдар били принудени отново да се преселят, заселили се в днешното село  Бистрилица, обаче района  не подхождал на неговата работилница, тъй като липсвали букови гори. Идвайки по- нагоре към балкана намират добри букови гори и се заселили сред тях. Така, първият човек, който идва в Балкана и се заселва в с.Черешовица, е семейството на Герго и неговия син Тричко. На река Бръкачица построява първата дърводелска работилница, като използва силата на течащата вода. Пазар на своите стругарски изделия намира в балканските селища- Годечко, Пиротско и Софийско. Последният е правил това, за да не се среща с турските власти из полските райони, където го търсели. В резултат на това и неговите първи последователи са преселници от балканските села- фамилиите Стаменовци, Миленковци, Киринците и Тодоровци, а от Пиротско, Царебродско и др.

Преди още да дойдат първите заселници на селото в района на местността Селската бара е имало гъсти черешови дървета, хората от сеседните села, идвайки тук през лятото в Балкана, са се отбивали в чрешака да си берат череши  и от там / черешака/ се слага и името на Черешовица. По- късно черешовите дървета, в стругарската работилница на Тричковци, струговали са различни предмети и чутори. Турските власти като видели, че има нови заселници в района на черешака, започнали да ги посещават с цел да събират известни данъци.

Използвайки господстващотот си положение, турските власти започнали да своеволничат и това положение принудило първите заселници да остават нещо като дежурни и когато забелязват приближаващи се турци, съобщавали на населението. Последните се криели в местността „ Салаша“, където имало гъсти гори и павитак. Това място също  носи името салаша/ новото селище/- където се криели само при опасност.

При едно посещение, когато турците изземали добитък на Герго- син на Тричко, стреля по един турчин с пищов, като последният се уплашва и избяхва. По късно идва цяла група турци, арестуват Герго и Стамен и ги покарват за разстрел в местността „Ловище“. Там имало изкъртен от вятъра голям ясен, при дънера на ясена Герго бил съсечен от турците, а Стамен, брат му, се хвърля към върха на ясена, откъдето е избягал.

На другия ден просичат гората и извличат трупа на Герго.Закопват го в левия, стръмен браг на селсктата бара, където по-късно всички умрели закопавали.

По- късно жителите на селото развиват животновъдство, отглеждали са предимно овце, кози, коне и др. Още по- късно за застъпва и развитието на земеделските култури.Изтребвали са някои места и са ги засаждали със земеделски култури. Развива се и добива на строителен материал, който е продаван главно в полските райони.

В последно време има развити интензивни култури като ягоди и малини, има добри условия за развитието на отлично животновъдство. Очаква се разработването на подземни богатства, които са в процес на проучване.

Основното облекло на първите преселници е : беневреци и джавадани, изтъкан от бял, домашен шаяк, с тесни крачоли, а на главите с кожени калпаци, шарени чорапи и цървули, а жените със завески, изтъкани с различни цветове, маниста и шерити, носени са и различни накити- предимно сребърни. Изтъкани пъртени ризи, с краища на платното и цървули. По- късно започват да се обличат със сукмани от черен, домашен шаек, вълненици /плесирани поли/, ризи, с шарени, копринени ръкави, хубави дантели и много широко ушити. След това навлиза и съвременното облекло- рокля, блуза, пола.

По- късно като лятна носия при мъжете е пропущеницата, до  Първата световна война. И след войната се въвежда съвременното облекло.

Легенди и предания свързани с живота на селото няма.

Данни някакви за живот от първобитната епоха и римско владичество няма.

По време на робството в селото не е имало турско население.

През турското робство и непосредствено след освобождението, земята е била собственост на тоя, който разчисти гората и я обработва. По- късно тя се предава като наследство.По този начин са разчистени около 1300 декара ливади и около 700 декара обработваема земя, която от 1958 година е кооперирана.

През турското робство основните данъци са плащани от населението- десятък върху обработваемата земя и биглик върху овцете. Данни за изплащане на някакви данъци към гръцкото духовенство нямаме.

От селото няма никакви данни за хайдути, четници и емигранти.

В Руско- турската война населението на с.Черешовица почти не е взело участие, като изключим случая с Вълко Петров, който е излежавал присъда със Видинския затвор, избягва в Румъния, там се записва към опълчението, командвано от генерал Столетов. Същият учавства в Шипченските боеве, където бива ранен. Той бил изтеглен назад за превръзка, върнат в Русе, където и починал.

Първият учител в с.Черешовица е бил Камен Панов, който учителства в новооткритото първо училище през 1891-1892 год.. За училищно помещение е било опредделено кошарата на Панчо Каменов, която била неудобна. Това налагало да се вземат мерки за построяване на ново училище. И през 1893 година се построява ново такова. Това е старото учулище, което е разрушено през 1959 година. През 1957 година отпочна строежа на най- новото училище- чрез самооблагане и доброволен труд от населението, като помага и държавата с някои дефицитни материали в стягането на същото. Строежа се извърши при пълномощник Димитър Лазаров Митов; директор на училището Михаил Георгиев Стоянов и председател на строителния комитет- Йордан Колов Лилов.

Училището е давало начална грамотност на населението, а по- късно, след периода на 1923 година, учителствуват учители специалисти, като Станко Димитров Станков, от с.Соточино, Петър Трифонов от с.Живовци и др., които развиват акивна просветна политическа дейност.

Точни данни за основаването ма местното читалище няма, но осбено активна дейност развивапо времето, когато учителствувал Крум Кръстев Здравков, Петър Трифонов Кръстев и Станко Д.Станков- в период 30-40 години на 20 век. Книжния фонд на читалището се заключва повечето с раздаване на прочетени книги.

Спомени с видни певолюционери от предосвободителната епоха нямаме.

Освобождението на България и преминаването на Руските войски в България е било известно от руски конни.

Членове на либерални и консервативни партии в селото не е имало. При различни избори някои жители са оказвали симпатии към някои от споменатите партии.

Данни за участие на местното население в Сръбско- българската война  през 1885 година нямаме.

 Остро отреагиране срещу десятъка след освобождението нямаме.

Поради тежкото икономическо положение на населението на района, хората често са прибягвали до заеми от земеделската каса и чести са били случаите за ненавременно погасяване на заемите да им се продава имота или добитъка.

Особено тежко е положението на местното население през периода на Балканската и Междусюзническа  война. Особено силно се чувства глад и немотия. В Балканската война са дадени и доста жертви от селото между които Тудор Каменчов и др., а в съюзническата война – Дико Маринков Вълков, Киро Цеков Бончев, Михаил Генчев, Йордан Кръстев Бинов, Зарко Панов Станков, Михаил Панов и други. Особено много населението обеднява и изнемогва през периода на Първата световна война. Остро се е чувствало липсата на добитък и други стоки от пъва необходимост, а във войната загиват доста други хора като Георги Марков, Пейчо Петров Миленков, Стоян Младенов Кацарски, Коца Кръстев Давидов, Георги Симов Каменчов, Петър Младенов Бинов, Георги Митов Тошев, Камен Гоцов Цветков, Антони Стефанов, Пано Илиев Панов, Киро Георгиев Иванчев и др., в резултат на което остават много вдовици и сираци.

Реформите на Александър Стамболийски се посрещат със задоволство от местното население. Дава се достъп на всички да получат образование. Извършва се известно местно строителство на пътища, мостове и др. Някои изпънати отношения между земеделци и комунисти не е имало, но и сработване също не е имало.

Положението на местното население през периода 1923-1944 година бе тежко, строителният материал, който можеше да се предложи  на пазара нямаше цена, а зърнените храни, които купувахме бяха скъпи. А местната земя се обработваше по първобитен начин. И далеч не задоволяваше нуждите на местното население.

Църкавата е играла отрицателно отношение към политическите борби и е всявала религиозна заблуда сред населението.

В селото е образувана Потребителна кооперация през 1923 година. Основатели на потребителната коопераци са – Георги Кръстев Лазаров, Младен Георгиев Николов, Гочо Гергов Петров, Спаса Славкова, Яким Петров Якимов, Андрей Кирков Илиев и др.Същата изиграва положителна роля в икономическия живот на селото в борбата срещу часните търговци.

Земеделския съюз в селото се образува след Първата световна война. Учеридители са : Мито Костадинов,Панчо Каменов, Кирко Яначков, Богдан Панов Станков, Петър Митров Петрушанов и др. Отечествен фрнт в селото се образува след 09.09.1944 година с председател Димитър ПейчевПетров и секретар Михал Марков Вълков.

Социалистическите идеи в селото се зараждат още преди Първата световна война- 1914 година. Носител на последните е Георги Русинов от с.Соточино, учителствал в с.Лесковец, Филип Дамянов и Манол Златков от гр.Берковица, Люба Тенева, Райна Попделчева и др. от гр. Берковица, които са идвали в село по това време. Първото учеридитено партийно  събрание е проведено в дома на Тимо Стефанов.

На същото събрание се избира ръководството в състав: Тимо Стефанов Иванчев,Мило Георгиев Иванчев, Тома Иванов Митов и др., като секретар остава Тимо Стефанов Иванчев. В последствие партийната организация започва да да води редовен организационен живот, който е прекъснат от войната. През 1919 година, отново се сформира партийна организация с местни инициатори: Кръста Каменов Панов, Тимо Стефанов Иванчев, Михал Георгиев Иванчев и др., като за секретар пак остава Тимо Стефанов, който проявява активен политически живот до разгрома на Септемврийското въстание. В последствие Тимо Стефанов Иванчев, като търговец, проявява пасивност в политическиа живот, а след  Септември 1944 година е организатор на политически кръг „Звено“. За своята комунистическа дейност Кръста Каменов е изключен от гимназията в гр.Берковица, активно участва в Септемврийскотот въстание и последователен боец за делото на партията и по настоящем. Живее на гара Бойчиновци и е пенсионер. Михаил Георгиев Иванчев работи активно за укрепването на партията и е в революционния комитет на Септемврийското въстание 1923 година, след което проявява пасивност. След Септември 1944 година не е член на БКП.

Младежка комунистическа органзация се учередява около 1921 година под активната дейност на Кръста Каменов, а за секретар остава Михал Марков Вълков. Младежката Комунистическа организация е живяла редовен организационен живот, като е поддържала постоянна връзка с отговорниците от околийски мащаб Люба Тенева и Власаки Алексиев. Болшеството от младежите били приобщени в младежката комунистическа организация. Знаменосец на младежката организация  е  бил Тодор Филипов, по настоящем живущ в с.Аспарухово. Организирано е ходене на митинг в с.Лопушна, където е говорил Георги Дамянов и Ана Маймункова.

Партията и младежката организация са живели пълнокръвен живот. Изнасяли са много вечеринки, беседи и др. Това се отразява и в Септемврийското въстание, в което взеха участие голям брой хора и младежи. Особена заслуга по това време за укрепването на партията има Тимо Стефанов Иванчов, който е поддържал редовна и лична връзка с Замфир Попов, Манол Златков и др.

При преврата на 9 Юни 1923 година, при падане на правителството на Александър Стамболйски, партийната организация не е взела никакво отношение.

Партийната организация е взвела следната подготовка за възтанието през 1923 година. На 22,Септември 1923 година вечерта Яким Петров, Тимо Стефанов и Георги Стефанов тръгнали с гора за гр. Фердинант.

При „Бучило“ срещнали Мито Лазаров и Кръсто Александров от с.Котеновци, които им казали да се върнат, защото е обявено въстание. Селяните от Черешовица е трябвало да се съберат и заминат за превземането на град Берковица. Тимо Стефанов веднага се върнал, а останалите другари стоварили дървата и върнали празни колите в селото.

Тимо Стефанов казал, че е обявено въстание и събрал от къща на къща  около 20 души. В неделя, той образува революционен комитет, в който влизали Тимо Стефанов, Иван Петров, Иван Панов и Мило Георгиев.

Революционният  комитет извършва мобилизация на комунисти и земеделци. Събрали се около 30 души и ги изпратили за град Берковица под командата на Кръстю Каменов. Комитета реквизирал също един кон на Лазар Найденов и изпратил Тимо Стефанов до Берковица при Димитър Първанов и в с.Гаганица при Зарко Здравков. Скоро, той се върнал в Черешовица и казал, че е искал разрешение от Димитър Първанов населението на Черешовица да подсили границата откъм Сърбия. Първанов му е отговорил да почака един ден.

Най- активни от групата, които заминали за Берковица  били Михал Георгиев Кръстев, Йордан Богданов Нанов, Тодор Митов Костадинов, Иван Рангелов, Пено Петков Кръстев, Кръсто Каменов,Цветан Митов, Кръсто Иванов, Иван Филипов, Киро Цеков, Дтоян Яначков, Петър Митов Децков, Цеко Георгиев и др.

Тази група заминала около 8 часа вечерта на 28 Септември за град Берковица. Тя минала по пътеката за местността „Тричковица“, след което завива на ляво за оборището, където излиза шосето от Котеновци за Берковица. За тази местност били насочени от Генко Цеков. Стигнали в Котеновския район местността „Стърчи крак“. Там заварили много народ. Между въстанниците бил и Власаки Алексиев. Пренощували.

На 24 Септември 1923 година, групата била обединена с въстанници от Комарево и Костенци. Под командата на Власаки Алексиев заминали за Берковица. Четерима от Черешовица ходили за пушки в Комарево, не намерили и се приесъеденили към отряда на Иван Живков. Още в Берковските лозя, отрядът на Иван Живков се разгънал във верига и настъпил северно от Калето към града с викове ура. При касапницата намерили Георги Близнака с още двама въстанници, които били обезоръжили фашиския пост, взели две пушки и един пистолет. Вероятно поста се е състоял от двама души. Минали през един дървен мост под касапницата. Като навлезли в града, били обстреляни от една къща, двама Сандо Заека и един негов другар. Влезли в тази къща и обезоръжили двама фашисти.

Тогава Иван Живков дал заповед на въстаниците да заградят пътя, за да не минава противника. Близо имало фурна, взели дърветата от нея и ги нахвърлили на пътя. Така били издигнати барикадите. След това една група около 20 души заминала за гарата, а останалите към площада.

Групата, която тръгнала към гарата по пътя се спряла в колебание. Не знаели какво може да срещнат до гарата

Мястото е голо.Няколко души от групата на Иван Филипов решили да се върнат в Черешовица. Минали реката, където сега е скотовъдната станция. По това време Дългоделската група била простреляна от противник. Като стигнали каменния мост при Еврейските гробища. Там намерили Димитър Първанов и Генко Цеков. Последните им се скарали и ги върнали. Димитър Първанов и Генко Цеков останали сами. Заедно с тях сега, въстанниците влизали в града. Спрели на площада.

Другата група- останалите въстанници от отряда на Иван Живков, влязла в града и спрели на площада. Околийското управление било завзето. От тук една група от 8 човека, които главно били от Черешовица /Йордан Богданов и Тодор Митов/ заминала за казармата за оръжие. На портала намерили войник на пост. Питали го къде е оръжието. Отговорил им, че е близо в една стая, но е заключено. Въстанниците разбили вратата и взели пушки, десетина раници, патрони, паласки и се върнали на площада.

Там Серафим Иванов им държал реч. Той разделил въстанниците на роти, с командири на всяка рота.

През ноща на 25 Септември, въстанници от Черешовица, заедно с въстанници от Костенци и Комарево, били охрана в Берковица. На сутринта  ротата на Власаки Алексиев, в която влизали въстанниците от Черещовица, заминали към Щърковица, за да преследва отстъпващата войска и полицаи. Когато излезли на  „Щърковица“, врагът се изтеглил в Петрохан. Намерили един войник, питали го къде е войсковата част, отговорил им, че заминала за Петрохан. Войникът им казал, че идват още 6 камиона с войска, но се движат бавно. Цялата рота закусила с кашкавал от мандрата и се присъединила в почивка. От тук Стоян Яначков, Йордан Богданов и Иван Филипов се върнали. По едно време Требел Цветарски, който не разбрал какви части били в „Щърковица“ започнал да вика: Харлаков, Харлаков,въстанниците открили стрелба и го убили. След това всички въстанници напуснали „Щърковица“ заедно с Власаки Алексиев се върнали в града. Само Кръсто Каменов и Тодор Моитов от Черешовица са останали с ротата на Власаки Алексиев. И към 10 часа вечерта влезли в града. Явили се при Дойчо Димитров и той им се скарал, че са напуснали позицията си. Власалаки Алексиев не бил съгласен да ги върне в града, но въстанниците от неговата рота надделели, като обещали, че ще кажат , че са го арестували и върнали в  Берковица. Дойчо Димитров изпратил група от 8 въстанници в казармата за оръжие. Власаки Алексиев останал в революционния комитет.  Не намерили оръжие, пратили въстанници в ротата на гарата, за да сменят пост.

Там стояли до край.

Сутрина на 26 Септември 1923 година дошъл влак с един вагон. Докарал едно артелерийско оръдие без затвор и една къртечница без предавател.

На 25 Септември 1923 година отрядът на Замфир Попов над 100 души, пристигнали в трудовия лагер на Клисурския Балкан. Замфир Попов и началника на трудоваците Милан Джунов били заедно офицери през време на войната. Те се събрали и поговорили отделно. Замфир Попов и Милан Джунов попитали има ли желаещи 5-6 души да заминат за Петрохан за връзка.Такива излезли: Петър Димитров/ Пешо/, Михал Марков и Сланко Богданов от Черешовица, Първан Каменов от с. Котеновци, двама от Чипровци, на които имената не помнят и Григорий Илиев от Мездраята. Замфир Попов се обърнал към тях и казал : И вашият началник е съгласен да отидете. Ще ви изпратим за разузнаване на Петрохан. Преди вас изпратихме трима , но нямаме още никакви сведения от тях. Според Михал Марков, тия другари били Кръсто Александров от Котеновци, по това време горски в Клисура, един другар от Янчев Чифлик и още един. Замфир Попов им казал да си вземат инструменти, кирки и лопати и да стигнат до пощенската  станция на Петрохан и разберат има ли там противникови части. Всичките 6 души тръгнали за Петрохан. Не забелязали, че са отминали един войнишки пост под полянката. Когато стигнали до най- горе, някой им извикал „стой не мърдай“ трудоваците побягнали надолу, но били принудени да се върнат. Това било офицер, той ги пленил. Зад пощенската станция имало повече от 30 души офицери. Един от тях започнал да ги разпитва. Пешо Димитров казал, че са трудоваци, техните другари се разбягали и те не знаят какво да правят, търсят трудоваци и за това излезли на Петрохан. Офицерите им заповядали да останат там и да помагат в кухнята.

Трудоваците видели с очите си как двама войника закарали  Кръсто Александров зад една горичка зад чешмата и го застреляли. Той обаче останал жив и се прибрал в с. Клисура, но след няколко дни бил намерен в Клисура от шпиц командите и убит на Чепраза. 27 леки коли и камиони имало в Петрохан. Някои от тях носели надпис „Бонбонена фабрика“ Балакчиев. Имало няколко артилерии с оръдия и много картечници.

Сутринта на 26 Септември колоната тръгнала за Берковица, трудоваците били в третия камион. Първия камион бил с една картечница, а втория с около 10-15 войника. След няколко завоя колоната спряла. Войниците открили стрелба, когато слезли над горелия трион войници слезли от камиона и заловили двамата въстанника. По заповед на един офицер не ги убили. Не се знае точно от къде са били тези другари. По- късно трудоваците са видели телата на двамата въстанника, изровени от кучетата, телата им се подули, скъсали дрехите им и яли от тях. Колоната стигнала до трудовия лагер. В столовата имало разляна много храна в съдовете, но не вкусна, въстанницитре я заминали. Над Клисура колоната направила по- голям престой.

Когато стигнали до Чепраза, всички войници и офицери слезли от колите и налягали в  канавките на пътя. Артилерийски оръдия започнали да стрелят към Берковица. На здрач взели и влезли и в Берковица. Въстанниците оказали по- голяма съпротива на един завой над Чепраза.

Дейно участие в боевете на Берковица е вземал Стоян Яначков, който е бил помощник картечар с картечницата на Тодор Попов от с.Боровци. След падането на Берковица в ръцете на буржоазията, нашите хора се отттеглили и прибрали в село и по нареждане на местната власт всички мъже заминали към границата за Сърбия, за да я охраняват от крадци, идващи от Сърбия.

Местната партийна организация не разполагаше с никакво оръжие.

По време на въстанието загинали от селото ни няма. Няма и жени, участнички във въстанието. Учавствали са като доброволци следнита младежи: Яким Петров, Петър Кирков Илиев, Йордан Богданов и др.

След потушаване на въоръженото въстание в селото ни идват шпиц командите и арестуват Цветан Митов Тошков, на когото са нанесли тежък побой в училището. Останалите хора от селото били запазени, благодарение на тогавашната местна власт.

Местните ръководители на въстанието  Иван Петров Василев, член на БЗНС работи добре и докрай си остава член на същото. Иван Петров Митов- безпартиен и до момента, а Томо Стефанов Иванчев и Михал Геогиев Иванчев като ръководители на копунистическата партия и членове на революционния комитет, както е дадено на стр.8

Политически емигранти след въстанието в Югославия нямаме.

От 1923 до 1944 година партийна организация в селото ни не е имало, обаче отделни комунисти са имали известни прояви. През най- тежките 1923-1928 година партийните членове при избори са излизали с лозунги, афиши и др. подходящи за случаите, писани от Димитър Пейчев, Петър Йорданов, Петър Кирков, Михал Марков и др. По- късно идва и Петър Трифонов, който е провеждал събрания с комунистите и същия абонира 10 човека за партийният орган „Работническо дело“, който се е получавал на вързоп направо от редакцията, адресиран до Димитър Пейчев, а по- късно адресиран до Борис Гоцев. Същите са имали задължението да раздадат вестниците на абонатите, а именно- Петър Киров, Борис Гочев, Петър Йотданов, Димитър Пейчев, Михал Марков, Славко Богданов, Яким Петров и др.

През 1933 година, в селото, от комунистите баха пласирани много марки, с тези марки се е издържала партиятапо това време. Марките се доставят от един лесничей Куртев, който се е намирал в нашето землище по измерване на държавните гори.

В навечерието на Втората световна война в селото се е чувствало затишие, новините са идвали със закъснение. Проявявано бе жив интерес към събитията на Източния фронт.

Работило е тогава радиото през това време на Тимо Стефанов и Борис Гочов.

От селото излезли партизани нямаме. В района ни са пребивавали партизаните Владимир Любенов/ Владо партизанина/, Чапаев и др.

Доста хора, предимно вечер са поддържали и подпомагали партизаните предимно с храна.Такива са Еленко Илиев Иванов, цялото семейство на Генко Илиев, Богдан Младенов, семейството на Атанас Истатков и Райна Григорова.

Намиращатата се архива в кметското наместнчество е била изгорена от партизаните през 1944 година. По същото време партизаните изгарят и мандрата, намираща се във високо планинско пасбище „Деленица“.

Подведени под съдебна отговорност като ятаци са Еленко Илиев, Райна Григорова, Генко Илиев, Евда Генкова, Киро Генков, Рилка Генкова, Богдан Младенов, Атанас Истатков, Мария Каменова, Невена Атанасова и Кръста Георгиев. Но присъда не им е издадена понеже  9 Септември 1944 година ги заварва в затвора. На 9 Септември 1944 година Борис Гочев, Михал Марков и Петър Кирков съставят тричленка, която огласява властта на 9 Септември 1944 година.

За пълномощник след 9 Септември 1944 година от тричленката е назначен Петър Кирков Илиев.

Партийната организация се сформира официално само 2-3 дни след 9 Септември 1944 година. За секретар бе избран Борис Гочев, а от 1945 до 1950 година за секретар на партийната организация бе избран Михал Марков Вълков. През тази година се образува и РЕМС със секретар Георги Кръстев Йорданов. През 1946 година всички младежки организации се обединяват в една под името СНМ с председател Рафил Петров Митов и секретар Михал Цеков Георгиев.

При оформяне на партийната организация през Септември 1944 година, в организацията се записаха масово 52 члена, но при оформянето на документите и подписване на декларации отпаднаха доброволно около 30 човека. При този състав от 22 члена, организацията заживя активен живот, дисциплината беше на необходимата висота.

Партийните членове участваха във всички акции, провеждани от партията и народното правителство, а така например вдигаха се като един за охрана на границата и залавяне на нарушители. Такива случаи имаше. Залавяне на двама нарушители в местността „Торни камък“ насочили се към границата. В залавянето участваха-  Кирил Цеков Киров, Яким Петров Якимов, Михал Марков Вълков, Славко Богданов Панов, Камен Лазаров Горанов, Богдан Лазаров Найденов.

През 1952 година заловен нарушител от Камен Лазаров и още едно залавяне през 1961 година на двама нарушители при опит за бягство през границата бяха заловени от жителите на с.Черешовица безпартийни- Яначко Кирков Яначков и Спас Миленков Кръстев, за което бяха наградени с грамоти от гранични войски. След 1944 година Партията провеждаше акция за събиране на помощи за фронта.

При избори включваха в агитационния апарат всички членове и спечелиха 100% изборите за народна власт.

Партийната организация учавства в акция за набиране на средства за партиен дом София. По- късно в партийната организация бе създадена някаква групировка, която по- късно бе ликвидирана. Благодарение на грижите на народната власт и активното участие на партийните членове и останалото население в село се построи нова телефонна линия от Котеновци до Черешовица, валира се шосето от Лесковец до Черешовица, залесиха се в района на нашето землище над 1000 декара борови и акациеви гори, откри се редовна рейсова линия Берковица- Черешовица, построи се ново училище при пълномощник Димитър Лазаров Митов, проведе се курс по ограмотяване, през който минаха всички неграмотни.

През годините на бригадирското движение учвстваха младежи и девойки, а именно  Иванка Йорданова, Пенка Заркова, Русенка Андреева, Фидана Борисова, Станка Митова, Трендафила Лазарова, Костадинка Стоянова, Йосиф Кръстев, Найден Николов, Михал Цеков, Петър Якимов и др.

През 1958 година се образува ТКЗС- самостоятелно, с председател Камен Лазаров и счетоводител Кирил Цеков. За бригадири бяха избрани Яким Петров- животновъден бригадир, Филдан Михайлов и Никола Зарков- полевъдни бригадири, управителен съвет на ТКЗС Кръста Йорданов,Камен Лазаров,Георги Стефанов, Филдан Митов, Яким Петров, Димитър Пейчев и Яначко Кирков.

През 1959 година нашето ТКЗС се обедини с останалите села по поречието с център с.Гаганица. За зам.председател бе избран Камен Лазаров, а по- късно Михал Марков.

През 1961 година за зам.председател бе избран Яким Петров, а през 1962 година и 1963 годдина Спас Богданов Младенов.

През 1960 година се отпочна и завърши през 1961 година електрифициране на селото, което е една от най- големите придибивки след 9 Септември 1944 година, при пълномощник Александър Лилов Колов и съветници Михал Марков, Камен Лазаров и Яначко Кирков.

За изборите 1962 година се избраха съветници- Михал Марков, Яначко Кирилов Яначков, Стоян Яначков, Александър Лилов, Мария Павлова и Михаил Цеков Георгиев.

ПЪРВИЧНА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ

С.ЧЕРЕШОВИЦА 1962 ГОДИНА

Йонка Гоцова, или леля Йонка, както всички я знаят в село Черешовица.

Родена на 21 Май 1929 година, на прага на 90-тата си годишнина, с безкрайно будна памет, разказва на всеки, с увлечение за и огромно желание. За трудните години в началото на 20 век.  За училището, което е посещавала с огромно желание. За даскалите. За трудния път, изминат след него.

За красивата си любов с непражалимият й съпруг Найден Гоцов. За незабравимите моменти с колеги и приятели в ТКЗС-то.  За обучението, организирано на времето от кмета по ръкоделие, сладкарство и шивачество.За домашните задължения и месенето на хляб и вкусни козунаци. За децата, отгледани с много лишения и любов. За вечерните седенки! За сватби и кръщенета! За живота! За радости и скърби. От сърце. И с много тъга.

Дълго и увлекателно разказва, прескачайки от спомен в спомен. Не веднъж очите се замъгляваха с напиращите сълзи от преминалите спомени, но винаги с усмивка заключва след всеки- Хубаво си беше едно време! И пак продължава!